Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Но старите времена бяха минали! Всеки правеше крайни усилия, делеше от залъка си и даваше, и плащаше, като се оплакваше и стенеше, а в душата си мислеше, че някога беше другояче. Но засега все още се утешаваха, че когато войната свърши, ще свършат и реквизициите. Това обещаваха и самите шведи, като казваха, че щом кралят заеме цялата страна, веднага ще почне да управлява бащински.

Шляхтата, която се беше отказала от собствения си монарх и от отечеството си, която до неотдавна наричаше добрия Ян Казимеж тиранин и го обвиняваше, че се стреми към абсолютна власт, която му се противопоставяше за всичко, протестираше по сеймиките и сеймовете, а в жаждата за нещо ново и за промени стигна дотам, че почти без съпротива призна окупатора, стига само да има някаква промяна — сега се срамуваше дори да се оплаква. Та нали Карл Густав я беше освободил от тирана, та нали те бяха изоставили доброволно законния монарх, нали имаха тая промяна, която желаеха толкова силно.

Затова именно дори най-интимните не говореха откровено помежду си какво мислят по нея и с готовност се съгласяваха с ония, които твърдяха, че и нападанията, и реквизициите, и грабежите, и конфискациите са само временни и неизбежни onera 179 179 Тежести (лат.). — Бел.прев. , които ще се прекратят веднага когато Каролус Густавус се затвърди на полския трон.

— Тежко е, пане брате, тежко — казваше понякога шляхтич на шляхтича, — но пак трябва да бъдем доволни от новия господар. Той е могъщ и велик воин; ще усмири казаците, ще спре турчина и ще прогони септентрионите от границите ни, а ние ще зацъфтим заедно с Швеция.

— Дори и да сме недоволни — отговаряше друг, — какво може да се стори срещу такава сила? Буболечка не може да се бори с мечка…

Понякога се позоваваха на новата си клетва. Кмичиц се възмущаваше, като слушаше подобни гласове и разсъждения, а веднъж, когато някакъв шляхтич говореше в странноприемницата в негово присъствие, че човек трябва да бъде верен на тоя, на когото е дал клетва, пан Анджей викна и му каза:

— Ти, ваша милост, трябва да имаш две уста, едната за истинските, втората за фалшивите клетви, защото си се заклевал и в името на Ян Казимеж!

На тоя разговор присъстваха и много други шляхтичи, понеже това се случи недалече от Пшасниш. И като чуха думите на Кмичиц, всички се раздвижиха; по лицата на едни личеше възхищение от смелостта на пан Анджей, други се изчервиха, накрай най-авторитетният каза:

— Никой тук не е нарушил клетвата си към предишния крал. Той сам ни освободи от нея, като избяга от страната, без дори да се чувства задължен да я защитава.

— Дано да пукнете! — викна Кмичиц. — А крал Локетек колко пъти е трябвало да бяга от страната, но пак се е върнал, защото народът не го е изоставил, защото в сърцата още е имало страх от Бога. Не Ян Казимеж е избягал, а продажниците избягаха от него и сега го хапят, за да разкрасят собствената си вина пред Бога и хората!

— Твърде смело говориш, младежо. Откъде си ти, който искаш нас, местните хора, да учиш на страх Божи? Гледай да не те чуят шведите!

— Щом се интересувате, ще ви кажа, че съм от княжеска Прусия и съм поданик на електора… Но произхождам от сарматска 180 180 Сармат — поляк от старо време, който спазва древните обичаи. — Бел.прев. кръв, чувствам обич към отечеството и се срамувам от дебелокожието на тоя народ.

Тук шляхтата забрави гнева си, огради го в кръг и започна да го разпитва любопитно и настоятелно:

— Значи, ваша милост си от княжеска Прусия?… Хайде, разправяй какво знаеш! Какво прави там електорът? Не смята ли да ни спасява от тая беда?

— От каква беда?… Щом сте доволни от новия си господар, не говорете за беда. Каквото сте си постлали, на него ще спите.

— Доволни сме, че не можем другояче. С мечове стоят над главите ни. Но ти разправяй така, като че ли сме недоволни.

— Дайте му да пийне нещо, та да му се развърже езикът. Говори смело, между нас тук няма предатели.

— Всички сте предатели! — изгърмя пан Анджей. — И не искам да пия с вас, шведски слуги!

След тия думи той излезе от странноприемницата и затръшна вратата, а те останаха засрамени и слисани; никой не се хвана за сабята, никой не тръгна подир Кмичиц да отмъсти за обидата.

А той потегли направо за Пшасниш. На около половин час път от града го обгради шведски патрул и го поведе към комендантството. В тоя патрул имаше само шест райтари, и подофицерът беше седмият, затова Сорока и тримата Кемличи започнаха да поглеждат лакомо към тях като вълци на овце, а после питаха с очи Кмичиц дали не ще им заповяда да се поразвъртят малко.