Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Аз благодаря на ваша милост. Нека се чукнем и да пийнем заедно, защото казват, че приятелството трябва да се полее веднага, та да не увехне в зародиша си.

След тия думи Богуслав заведе мечника при трапезата и там започнаха да се чукат и да пият една след друга наздравици.

След един час мечникът се връщаше с колеблива крачка към стаята си и повтаряше полугласно:

— Човечен пан! Благороден пан! По-честен няма да намериш и със свещ… Злато! Чисто злато… С готовност бих пролял кръвта си за него.

А братовчедите останаха насаме. Те имаха още какво да си поприказват, а при това бяха дошли и някакви писма, та изпратиха пажа да ги вземе от Ганхоф и ги донесе.

— Разбира се, в това, което каза за Кмичиц, нямаше нито дума истина, нали? — попита Януш.

— Разбира се… Ти сам знаеш най-добре. Но какво? Признай! Мазарини не беше ли прав? С един удар да си отмъстиш жестоко на врага и да направиш пробив в тая прекрасна крепост… Какво? Кой друг ще направи това?… Това се нарича интрига, достойна за първия кралски двор в света. А тая Билевичувна е истински бисер, прелестна, великолепна, сякаш девойка от княжеска кръв! Мислех, че ще изскоча от кожата си!

— Помни, че ти даде честна дума… Помни, че ще ни погубиш, ако оня публикува писмата.

— Какви вежди! Какъв царствен поглед, чак те кара да тръпнеш… Откъде в това девойче такова почти царствено величие?… Веднъж в Антверпен видях Диана, избродирана майсторски на гоблен, като насъсква кучетата срещу любопитния Актеон 177 177 Според античната митология — ловец, който скришом гледал как се къпе богинята на лова Диана, за което тя го превърнала на елен и насъскала собствените му кучета да го разкъсат. — Бел.прев. … Приличат си с нея като две капки вода!

— Внимавай да не би Кмичиц да публикува писмата, че тогава нас ще ни изядат кучета.

— Това не е вярно! Аз ще превърна тоя Кмичиц на Актеон и ще насъскам срещу него да го разкъсат. Два пъти вече го ударих здравата, ще дойде време да се сблъскаме още веднъж!

По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на пажа с писмото.

Вилненският воевода взе писмото в ръка и го прекръсти. Той винаги правеше така, за да се предпази от лоши новини; после, вместо да го отвори, започна да го разглежда внимателно.

Внезапно лицето му се промени.

— Печатът е от пръстена на Сапеха! — възкликна той. — Писмото е от витебския воевода.

— Отвори го по-скоро! — каза Богуслав.

Хетманът го отвори и започна да го чете, като от време на време прекъсваше с възклицания:

— Отива в Подлесието!… Пита дали нямам някакви поръчения за Тикочин!… Подиграва ми се!… Още по-лошо, защото слушай какво пише по-нататък:

„Гражданска война ли искаш, ваше княжеско височество, още един меч ли искаш да забиеш в лоното на майката родина? Тогава ела в Подлесието, чакам те и вярвам на Бога, че с моите ръце ще накаже тщеславието ти… Но ако имаш милост към отечеството, ако съвестта ти се е пробудила, ако ваше княжеско височество съжаляваш за досегашните си постъпки и искаш да се поправиш, тогава имаш простор за дейност. Вместо да започваш вътрешни размирици, свикай всеобщо опълчение, вдигни селяните и удари шведите, докато самоувереният Понтус не очаква нищо такова и не проявява никаква бдителност. В тая работа, ваше княжеско височество, няма да ти пречи Ховански, защото до мене пристигат слухове от Москва, че те самите мислят там за поход към Инфлантия, макар да пазят това в тайна. Най-сетне, ако Ховански поиска да предприеме нещо, аз ще го държа за юздите и стига да мога наистина да повярвам, непременно ще помагам на ваше княжеско височество с всичките си сили за спасението на отечеството. Всичко зависи от ваше княжеско височество, понеже още има време да изоставиш кривия път и да заличиш вината си. Тогава ще се разбере от всички, че ваше княжеско височество си приел шведското покровителство не заради лични облаги, а за да спасиш Литва от окончателно поражение. Дано Бог осени ваше княжеско височество, за което го моля всеки ден, при все че ти благоволяваш да ме обвиняваш в завист.

П. П. Чух, че обсадата на Нешвеж е вдигната и че княз Михал иска да се присъедини към нас, щом поправи нанесените щети. Виж, ваше княжеско височество, как постъпват благородните от твоята фамилия и следвай техния пример, а във всеки случай помисли, че сега е крайно време да избираш.“

— Чу ли? — каза княз Януш, като свърши да чете.

— Чух… и какво? — отговори Богуслав и гледаше втренчено братовчеда си.