Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Под влияние на тези страшни вести, които бяха достигнали до най-затънтените дебри, курпите започнаха да се търсят и викат по горите. Тия, които правеха потаж и катран, и тия, които се занимаваха със събиране на хмел, и дърварите, и риболовците, които залагаха винтери по обраслите брегове на Росога, и бракониерите, и ловците, и пчеларите, и ловците на бобри сега се събираха в по-големите селища, слушаха разказите, разменяха си новини и се съвещаваха как да изтребят неприятеля, ако се появи в горите.

Като пътуваше със свитата си, Кмичиц много пъти срещаше по-големи и по-малки групи от това население, облечени с конопени ризи и вълчи, лисичи или мечешки кожи. Често пъти те го спираха по промките и теснините и питаха:

— Кой си ти? Да не си швед?

— Не — отговаряше пан Анджей.

— Нека Бог те пази!

Пан Анджей наблюдаваше с любопитство тия хора, които живееха непрекъснато в горския мрак, чиито лица никога не бяха огрявани от открито слънце; удивляваше се на техния ръст, на смелия им поглед, откровения разговор и на държанието им, което съвсем не приличаше на селско.

Кемлич и синовете му, които ги познаваха, уверяваха пан Анджей, че в цяла Жечпосполита няма по-добри стрелци от тях. Кмичиц забеляза, че всички имаха хубави немски пушки, които купуваха в Прусия срещу кожи. Той ги караше да му показват своята опитност в стрелбата и се слисваше от нея, а в себе си мислеше:

„Ако ми се наложи да събирам чета, ще дойда тук.“

В самия Мишинец намери струпан много народ. Повече от сто стрелци бяха непрекъснато на стража при жилището на свещениците, защото се страхуваха, че шведите ще се покажат най-напред тук, особено след като остроленският староста беше заповядал да се изсече път през горите, та свещениците от мисията да имат „достъп до света“.

Производителите на хмел, които доставяха стоката си чак на прочутите пивовари в Псасниш и поради това минаваха за хора, видели света, разправяха, че в Ломжа, Остроленка и Псасниш е пълно с шведи, които се чувстват там като у дома си и събират данъци.

Кмичиц почна да увещава курпите да не чакат шведите в гората, ами да нападнат Остроленка и да почнат война, а сам предлагаше себе си за техен предводител. Той намери мнозина готови, но двамата свещеници ги отклониха от тая безумна постъпка и предлагаха да чакат, докато се раздвижи цялата страна, а не да си навличат страшното отмъщение на неприятеля с преждевременна акция.

Пан Анджей замина, но съжаляваше за пропуснатия случай. Останала му беше само тая утеха, дето се убеди, че стига някъде да избухне барут, по тия места няма да липсват защитници нито на Жечпосполита, нито на краля.

„Ако е така и другаде, тогава ще може да се действа“ — мислеше той.

И неговата гореща природа се стремеше към бързи действия, но разумът казваше: „Курпите сами не ще победят шведите… Ще преминеш значителна част от страната, ще видиш, ще се огледаш, а после ще послушаш кралската заповед.“

И той продължи пътуването си. Когато излезе от дълбоките гори в по-гъсто населените места, из всички села видя необикновено движение. По пътищата беше пълно с шляхта, която пътуваше на брички, кабриолети, карети или на коне. Всички отиваха към най-близките градове и градчета, за да дават клетва за вярност към новия господар пред шведските командири. За това им се издаваха свидетелства, които да пазят самите тях и имотите им. В центровете на общините и околиите се обявяваха „капитулации“, които гарантираха свободата на вероизповядването и привилегиите на шляхтишкото съсловие.

Шляхтата бързаше с тая задължителна клетва не толкова от желание, колкото по принуда, защото непокорните бяха заплашени с разни наказания и преди всичко с конфискации и грабежи. Говореше се, че тук-таме шведите вече започнали както във Велкополска да изтезават заподозрените. Говореше се също така тревожно, че нарочно били хвърляни подозрения върху по-богатите, за да бъдат ограбени.

Поради всичко това беше опасно да се остава на село; и по-заможните се стремяха към градовете, та да се намират под непосредствения надзор на шведските командири и да избегнат обвиненията, че заговорничат срещу шведския крал.

Пан Анджей слушаше внимателно онова, което говореше шляхтата, и макар че не желаеха особено да приказват с него, понеже е беден шляхтич, все пак разбра, че дори най-близките съседи, познати, па и приятели не говорят помежду си искрено за шведите и за новата власт. Наистина оплакваха се открито от „реквизициите“ и действително имаше за какво, тъй като във всяко село, във всяко градче пристигаха писма от командирите със заповед да доставят големи количества зърнени храни, хляб, сол, добитък, пари и често пъти тия заповеди надминаваха възможностите, особено защото изчерпеха ли се едни припаси, искаха други, а който не дадеше, изпращаха му екзекутор и той вземаше три пъти повече.