Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Ако той е роднина или годеник на ваша милост, панно, много съжалявам, че съобщих тая новина, но ти го изхвърли от сърцето си, понеже не те заслужава…

Тя постоя още малко изпълнена с болка, пламнала, ужасена; но постепенно лицето й застиваше, докато стана студено и бледо; тя се отпусна обратно на стола и каза:

— Прости, ваше княжеско височество… Неоснователно възразих… От тоя човек всичко е възможно…

— Нека ме накаже Бог, ако чувствам нещо друго освен съжаление — отговори княз Богуслав меко.

— Той беше годеник на тая девойка — каза княз Януш — и сам ги сватосвах. Той беше млад човек, буен, имаше безброй провинения… Закрилях го от преследванията на закона, понеже бе добър войник. Знаех, че беше и че ще бъде раздорник. Но никога не съм очаквал, че един шляхтич ще е способен за подобни низости.

— Той беше лош човек, отдавна знаех това! — каза Ганхоф.

— И не ме предупреди? Защо? — попита Януш с укорителен тон.

— Защото се страхувах, че ваше княжеско височество ще ме обвини в завист, понеже той навсякъде беше на една крачка пред мене.

— Horribile dictu et auditu 176 176 Страшно е да се казва и слуша (лат.). — Бел.прев. — каза Корф.

— Ваша милост панове — викна Богуслав, — нека променим разговора! Ако на вас ви е тежко да слушате тия неща, какво остава за панна Билевичувна.

— Ваше княжеско височество, благоволете да не ми обръщате внимание — каза Оленка, — аз мога да слушам вече всичко.

Но и вечерта беше вече към края си; поднесоха вода за измиване на ръцете, след което княз Януш стана пръв и взе под ръка пани Корф, а княз Богуслав — Оленка.

— Бог вече наказа изменника — каза й той, — защото който загуби тебе, загубва рая… Няма два часа, откак се запознах с тебе, прелестна девойко, и бих искал да те виждам вечно не всред болки и сълзи, а при удоволствия и щастлива…

— Благодаря, ваше княжеско височество — отвърна Оленка.

След като дамите се разотидоха, мъжете отново се върнаха на трапезата, за да търсят удоволствие в чашите, които се вдигаха много често. Княз Богуслав пиеше до забрава, понеже беше доволен от себе си. Княз Януш разговаряше с рошенския мечник.

— Утре аз заминавам с войската за Подлесието — каза му той. — В Кейдани ще дойде шведски гарнизон. Бог знае кога ще се върна… Ваша милост не можеш да останеш тук с девойката, защото и за нея е неприлично да бъде между войската. Ще заминете двамата с княз Богуслав за Тауроги, където момичето ще може да намери място всред придворните дами при жена ми.

— Ваше княжеско височество — отвърна рошенския мечник, — Бог и е дал собствен дом, защо ще трябва да ходим по чужди места. Голяма милост е от страна на ваше княжеско височество, че мислиш за нас… Но ние не искаме да злоупотребяваме с благоволението ти и повече желаем да се върнем под собствената си стряха.

Князът не можеше да обясни на мечника всичките причини, поради които на никаква цена не биваше да изтърве Оленка от ръцете си, но част от тях каза с цялата груба откровеност на магнат.

— Щом ваша милост желаеш да сметнеш това за благоволение, още по-добре… Но аз ще ти кажа, ваша милост, че това е и предпазливост. Там ще бъдеш заложник; там ще ми отговаряш за всички Билевичи, които зная добре, че не се числят към приятелите ми и са готови да вдигнат Жмудж, когато замина… Посъветвай ги, ваша милост, да си седят спокойно и да не действат срещу шведите, защото ти и сродницата ти ще отговаряте за това с главите си.

Мечникът явно загуби търпение при тия думи, та отговори енергично:

— Напразно бих се позовавал на правата си като шляхтич. Силата е на страната на ваше княжеско височество, а на мене ми е все едно къде ще бъда в затвора; дори по-добре там, отколкото тук!

— Стига вече! — каза князът заплашително.

— Щом стига, нека стига! — отговори мечникът. — Ще даде Бог тия насилия да се свършат и законът отново ще зацари. С две думи, ти, ваше княжеско височество, не ме заплашвай, понеже аз не се страхувам.

Изглежда, че Богуслав видя гневните светкавици по лицето на Януш, та се приближи бързо.

— Какво има? — каза той, като застана между двамата събеседници.

— Казах на пан хетмана — отвърна мечникът раздразнен, — че предпочитам затвора в Тауроги, отколкото в Кейдани.

— В Тауроги няма затвор, там е моят дом, в който ваша милост ще бъдеш като в своя. Зная, че хетманът иска да види в лицето на ваша милост заложник, но аз виждам само мил гост.

— Благодаря на ваше княжеско височество — отговори мечникът.