Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Все пак аз помислих — каза той — дали Кмичиц ще може да публикува тия писма, тъй като, ако стори това, ще подпише смъртната присъда на момичето. Той е разбрал добре, че само така ме държи в ръцете си, но и аз не мога да му отмъстя и това ме яде, сякаш в гърдите си нося разярено куче.

— Тия писма обаче ще трябва да бъдат непременно взети! — каза Богуслав.

— Но quo modo 172 172 По какъв начин (лат.). — Бел.прев. ?

— Трябва да изпратиш при него някой хитър човек; ще отиде, ще се сприятели с него и при удобен случай ще вземе писмата, а самия него ще намушка с нож. Трябва да му се обещае голяма награда…

— Кой ще се заеме с това?

— Да беше в Париж или дори в Немско, за един ден бих ти намерил сто доброволци, но в тая страна дори такава стока няма…

— А е необходимо наш човек, тъй като от чужденец ще се пази.

— Остави това на мене, аз може би ще намеря някого в Прусия.

— Ех, да може да бъде хванат жив и да ми се предаде в ръцете! Наведнъж бих му заплатил за всичко. Казвам ти, че дързостта на тоя човек превишава всяка мярка. Затова го изпратих, защото мене самия раздрусваше, за най-малкото нещо се нахвърляше като котка, за всичко ми налагаше своята воля… Най-малко сто пъти ха-ха да заповядам да го разстрелят… Но не можех, не можех…

— Кажи ми, вярно ли е, че ни е роднина?…

— Той наистина е роднина на Кишкови, а чрез Кишкови и на нас.

— Все пак това е дявол… и много опасен противник!

— Той ли? Бих могъл да му заповядам да отиде в Цариград и да смъкне султана от трона или да оскубе брадата на шведския крал и да я донесе в Кейдани! Какво ли не прави той тук през време на войната.

— От погледа му личи. А се закле да ни отмъщава до последния си дъх. За щастие получи от мене урок, че не е лесно с нас. Признай, че се отнесох с него по радживиловски и ако някой френски кавалер можеше да се похвали с подобен подвиг, щеше да лъже и да го преувеличава по цели дни, с изключение на часовете, когато спи, обядва и целува; защото те съберат ли се, така лъжат един през друг, та дори слънцето се срамува да свети…

— Вярно е, че си го притиснал, но бих предпочел всичко това да не се беше случило.

— А аз бих предпочел да си избираш по-добри довереници, които имат по-голямо уважение към радживиловските кости…

— Тия писма! Тия писма!…

Братовчедите млъкнаха за малко, след което Богуслав се обади пръв:

— Какво е това момиче?

— Билевичувна.

— Билевичувна или Мелешкувна, една на друга са равни. Виждаш, че за мене е толкова лесно да намеря рима, както на друг да се изплюе. Но аз питам не за името й, а дали е хубава.

— Не обръщам внимание на такива неща, но положително е, че и полската кралица не би се засрамила, ако беше толкова хубава.

— Полската кралица? Мария Людвика? През времето на Сенк-Марс 173 173 Сенк-Марс Хенрих (Анри Коафие де Рюзе, маркиз де Сенк-Марс) — любовник на Мария Людвика през пребиваването й във Франция. — Бел.прев. може да е била и хубава, но сега псетата вият, когато я видят. Ако твоята Билевичувна е такава, запази я за себе си… Но ако наистина е чудесна, тогава ми я дай в Тауроги, а аз там ще обмисля заедно с нея отмъщение на Кмичиц.

Януш се замисли за малко.

— Няма да ти я дам — каза той най-сетне, — защото ти ще я изнасилиш, а тогава Кмичиц ще публикува писмата.

— Аз да употребя сила срещу едно ваше момиче?… Без да се хваля, имал съм работа с какви други и никоя не съм притежавал насила… Само веднъж, но то беше във Фландрия… Глупава беше… дъщеря на златар… После нахлуха испански пехотинци и всичко мина за тяхна сметка.

— Ти не познаваш това момиче… То е от благороден дом, въплътена добродетел, монахиня, бих казал.

— И с монахините се знаем…

— А при това тя ни мрази, защото е hic mulier 174 174 Този жена, т.е. мъжка Гана (лат.) — хапливо определение на енергичните жени. — Бел.прев. , патриотка… Тя е наговорила Кмичиц… Няма много такива между нашите жени… Ум съвсем мъжки… и най-запалена привърженица на Ян Казимеж.

— Тогава ще му увеличим защитниците…

— Това е невъзможно, понеже Кмичиц ще публикува писмата… Трябва да я пазя като очите си… засега. После ще я дам или на тебе, или на твоите драгуни, все ми е едно!

— Давам ти честна дума, че не ще я имам насила, а винаги удържам думата, която давам частно. В политиката е друго… Дори бих се срамувал, ако сам не успея да изкарам нищо.

— Няма да изкараш.

— В най-лошия случай ще получа плесница, а от жена това не е позорно… Ти отиваш в Подлесието, тогава какво ще правиш с нея? Със себе си не ще я вземеш, тук няма да я оставиш, понеже тук ще дойдат шведите, а момичето трябва да остане в наши ръце comme otage 175 175 Като заложник (фр.). — Бел.прев. … Не е ли по-добре аз да я взема в Тауроги… А при Кмичиц ще изпратя не разбойник, а пратеник с писмо, в което ще пиша: върни писмата, ще ти върна момичето.