Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Преди няколко години щеше да смята за чест, ако получеше писмо от мене, и би го завещал на потомците си, а днес се държи като по-горен от мене.

На тия думи един шляхтич, познат в цялата околност като устат и откровен, веднъж си позволи да отговори така:

— Пословицата, ваше княжеско височество, казва, че кой както си постеле, така ще спи.

Радживил избухна в гняв и заповяда да го хвърлят в затвора, но на другия ден го освободи и му подари златно копче, понеже за тоя шляхтич се говореше, че имал налични пари и князът искаше да заеме от него срещу полица. Шляхтичът прие копчето, но пари не даде.

Най-сетне шведските подкрепления пристигнаха, на брой осемстотин тежки райтари; триста пехотинци и сто души по-лека конница Понтус бе изпратил право в тикочинския замък, за да има в него собствен гарнизон за всеки случай.

Войските на Ховански се оттеглиха пред тия хора и не им създадоха никакви трудности. Така те стигнаха благополучно в Тикочин, защото това ставаше по времето, когато конфедератските хоронгви още бяха разпръснати из цялото Подлесие и се занимаваха само с грабеж на радживиловските имоти.

Очакваше се, че след пристигането на желаните подкрепления князът ще тръгне веднага, но той се бавеше още. Причината за това бяха вестите от Подлесието за безредието, което цари в това воеводство, за липса на единство между конфедератите и за недоразумения, каквито били възникнали между Котовски, Липницки и Якуб Кмичиц.

— Трябва да им дам време — казваше князът — да се хванат за косите. Те ще се изядат сами и тая сила ще изчезне без война, а в това време ние ще ударим срещу Ховански.

Но внезапно започнаха да пристигат обратни вести; полковниците не само че не се сбили помежду си, но се събрали на едно място при Бялисток. Князът си блъскаше главата да разбере кое е могло да бъде причина за тая промяна. Най-сетне името на Заглоба като предводител стигна до ушите на княза. Съобщиха му също за създаването на укрепен стан, за снабдяването на войската с хранителни припаси, за изровените от Заглоба оръдия в Бялисток, за засилването на конфедератската мощ и за доброволците, които прииждали отвън. Княз Януш изпадна в такъв гняв, че Ганхоф, безстрашен воин, цяло денонощие не смееше да се приближи до него.

Най-сетне излезе заповед до хоронгвите да се стягат за път. За един ден цялата дивизия беше готова; един полк немска пехота, два шотландска, един литовска; пан Корф командваше артилерията; Ганхоф пое командването на конницата. Освен с драгуните на Харламп и шведските райтари князът разполагаше и с леката конница на Невяровски, и със значителна хоронгва, командвана от самия княз, наместник в която беше Шлижен. Това беше значителна сила, съставена все от ветерани. През време на първите войни с Хмелницки князът с не по-голяма войска нанасяше ония победи, които украсиха името му с безсмъртна слава; с не по-голяма сила разби полумесеца и Небаб 171 171 Мартин Небаб — един от изтъкнатите командири на украинските войски, водени от Хмелницки. — Бел.ред. , разгроми при Лойов войската на прочутия Кшечовски от няколко десетки хиляди души, изкла до крак Мозир, Туров, взе Киев с щурм и така притисна Хмелницки в степите, че той беше принуден да търси спасение в преговорите.

Но, изглежда, че звездата на тоя могъщ военачалник залязваше, и самият той нямаше добри предчувствия. Той се взираше в бъдещето и не виждаше нищо ясно. Ще отиде в Подлесието, ще разбие на паздер бунтовниците, ще заповяда да одерат кожата на омразния Заглоба — но какво от това? Какво по-нататък? Каква надежда за промяна в положението? Дали тогава ще удари срещу Ховански, ще отмъсти за поражението при Цибихов и ще украси главата си с нов лавров венец? Князът говореше така, но се съмняваше, защото тъкмо тогава започнаха нашироко да се носят слухове, че северните множества от страх поради засилването на шведската мощ ще престанат да воюват и може би дори ще сключат съюз с Ян Казимеж. Сапеха още ги нападаше и разбиваше, където можеше, но същевременно вече преговаряше с тях. Същите планове имаше и пан Гошевски.

И ето че ако Ховански се оттегли, ще се закрие и това поле за действия, а за Радживил ще изчезне последната възможност да покаже силата си; ако ли пък Ян Казимеж успее да сключи съюз и да тласне против шведите досегашните си врагове, тогава щастието би могло да се наклони на негова страна срещу шведите, а заедно с това и срещу Радживил.

Наистина от територията на кралството пристигаха най-благоприятни вести за княза. Успехът на шведите надминаваше всички очаквания. Воеводствата се предаваха едно след друго; във Велкополска шведите властваха както в Швеция; във Варшава управляваше Раджейовски, Малополска не оказваше съпротива; Краков предстоеше да падне всеки момент; кралят, изоставен от войската и шляхтата, със сломено в сърцето си доверие в народа си, премина в Шльонско — и самият Карл Густав се чудеше, че толкова лесно срази тая сила, която досега винаги бе излизала победителка в борбата с шведите.