Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Изминаха три дни.

В стана непрекъснато докарваха провизии, пристигаха и доброволци, но за пан Михал не се чуваше нищо. Безпокойството на Заглоба растеше и въпреки обясненията на Скшетуски, че Володиовски по никакъв начин не може да се върне от Волковиск толкова скоро, пан Заглоба изпрати сто души лека конница от хоронгвата на Кмичиц, за да събере сведения.

Но разездът отиде и отново изминаха два дни без вест.

Едва на седмия ден в сивия мъглив здрач войници, изпратени в Бобровники за сено, се върнаха много бързо в стана с донесение, че видели някаква войска, която излизала от горите отвъд Бобровники.

— Пан Михал! — възкликна радостно Заглоба.

Но войниците отричаха. Не отишли да посрещнат войската, понеже видели някакви чужди униформи, каквито нямало във войската на пан Володиовски. При това войската била далеч по-многобройна. Войниците, прости редници, не можеха да определят точно колко; едни казваха, че били около три хиляди души, други — че пет или дори повече.

— Ще взема двайсет конници и ще отида да ги срещна — каза пан ротмистър Липницки.

Отиде.

Мина един час, мина втори, докато най-сетне се съобщи, че се приближава не разезд, а цяла голяма войска.

И неизвестно защо, неочаквано в стана се разнесе като гръм:

— Радживил иде!

Тая вест раздвижи целия стан и го разтърси като електрическа искра; войниците изскочиха по насипите, по някои лица се виждаше страх; не се нареждаха както трябва в боен ред; само пехотата на Оскерко зае посоченото й място. А всред доброволците в първия момент настъпи паника. От уста на уста прелитаха най-различни вести: „Радживил унищожил до крак разезда на Володиовски и другия — на Кмичиц“ — разправяха едни. „Нито един свидетел на поражението не е успял да се спаси“ — казваха други. „А пък сега пан Липницки сякаш в земята потъна!“ — „Къде е предводителят? Къде е предводителят?“

Незабавно дотичаха полковниците, за да създадат ред, а понеже освен малък брой доброволци в стана имаше само стари войници, веднага се наредиха готови за бой и зачакаха да видят какво ще излезе.

Пан Заглоба се смути много, когато до ушите му достигна викът. „Радживил иде!“, но в първия момент не искаше да повярва. Какво е могло да стане с Володиовски? Нима се е оставил така да го обградят, та нито един човек да не дотича с предупреждение? А къде е другият разезд? А пан Липницки?

„Това е невъзможно! — повтаряше си пан Заглоба и си бършеше челото, което се потеше обилно. — Тоя змей, тоя човекоубиец, тоя тартор на дяволите вече да е успял да стигне тук от Кейдани? Дали наближава последният час?!“

В това време все повече гласове викаха от всички страни: „Радживил! Радживил!“ Пан Заглоба престана да се съмнява. Скочи и полетя към квартирата на Скшетуски.

— Ян, спасявай! Сега му е времето!

— Какво се е случило? — питаше Скшетуски.

— Радживил иде! Всичко предоставям на твоята глава, защото княз Йереми казваше, че си роден за вожд. Аз лично ще надзиравам, но ти действай и командвай!

— Това не може да бъде Радживил! — каза Скшетуски. — Откъде иде войската?

— Откъм Волковиск. Разправят, че Володиовски бил обкръжен, а също така и вторият разезд, който изпратих.

— Володиовски ще даде да го обкръжат? Ти, отче, не го познаваш. Той се връща, а не друг.

— Но разправят, че е страшна сила.

— Слава Богу! Изглежда, че и пан Сапеха е пристигнал.

— За Бога! Какво говориш? Ами те щяха да дадат знак. Липницки замина насреща им.

— Тъкмо това е доказателство, че идва не Радживил. Разбрали кой е, присъединили се към него и идат заедно. Да вървим! Да вървим!

— Аз веднага казах това! — викна Заглоба. — Всички се объркаха, а аз помислих: това е невъзможно. Веднага го помислих! Да вървим! Бързо, Яне, бързо! А ония се объркаха… ха!

Двамата излязоха бързо и като се изкачиха на насипите, заети вече от войската, тръгнаха по тях; но лицето на Заглоба сияеше, той всеки миг се спираше и викаше така, че да го чуят всички:

— Ваша милост панове! Гости имаме! Не губете дух! Ако това е Радживил, аз ще му покажа пътя обратно за Кейдани!

— Ще му покажем! — викаше войската.

— Огньове запалете по насипите! Няма да се крием, нека ни видят, готови сме! Огньове запалете!

Веднага надонесоха дърва и след четвърт час целият стан пламна, та дори небето се зачерви като от зората. Войниците се извръщаха от светлината и се взираха в мрака към Бобровники. Някои викаха, че вече чуват шум и тропот.

Внезапно в тъмнината се разнесоха далечни гърмежи от мускети. Пан Заглоба хвана пан Скшетуски за полата.