Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Това е вярно! — обадиха се рицарите в хор. — Еретиците първи се присъединиха към неприятелите, а кой знае дали не ги доведоха сами?!

— Exemplum великият литовски хетман!

— Но понеже и в това воеводство, в което аз съм предводител, също не липсват еретици, както в Тикочин, така и по други места, за да получим още в началото Божията благословия за нашето дело, ще се издаде манифест, че който живее в заблуда, ще трябва в срок от три дни да се откаже от нея, а на ония, които не сторят това, ще се конфискуват имотите в полза на войската.

Рицарите се спогледаха слисани. Те знаеха, че пан Заглоба не е лишен от гъвкав ум и хитрост, но не предполагаха, че е такъв държавник и че така добре умее да решава обществените въпроси.

— И вие питате откъде ще взема пари за войската?… — каза Заглоба с тържество. — Ами конфискациите? Ами всичките имоти на Радживиловци, които по силата на това ще преминат в собственост на войската?

— Но дали правото ще бъде на наша страна? — подхвърли Володиовски.

— Днес времената са такива, че който има сабя, той има право! А какво право имат шведите и всички ония неприятели, които върлуват в териториите на Жечпосполита?

— Това е вярно! — отговори пан Михал убедено.

— Не само това! — извика пан Заглоба, като се палеше. — Ще се издаде втори манифест към шляхтата от Подляското воеводство и от ония земи от съседните воеводства, които още не са в неприятелски ръце, да се присъединят към всеобщото опълчение. Шляхтата ще трябва да въоръжи слугите си, за да не ни липсва пехота. Аз зная, че мнозина са готови да тръгнат, но очакват някакво нареждане и някакво правителство. Сега ще имат и правителство, и манифести…

— Ти, ваша милост, наистина имаш ум като велик коронен канцлер! — възкликна пан Володиовски.

— Медовина, пане Михале!… Трето писмо ще се изпрати до Ховански да се пръждосва, иначе ние ще го изметем от всички градове и замъци. Сега той наистина стои спокойно в Литва и не превзема замъци, но казаците на Золтаренко върлуват на групи от една до две хиляди конници и вършат грабежи. Нека ги спре, че иначе ще почнем да ги чистим.

— Разбира се, че бихме могли да правим това — каза Ян Скшетуски, — войската не би се отпускала.

— Аз мисля върху това и днес изпращам нови разезди именно към Волковиск, но et haec facienda, et haec non omitenda… 167 167 И това трябва да се направи, и онова не бива да се забравя (лат.). — Бел.прев. Четвърто писмо искам да изпратя до нашия елект, добрия ни господар, за да го утеша в тъгата му; ще го уверя, че още има такива, които не са го изоставили, че има сърца и саби, които чакат да им кимне с глава. Нека поне тая радост има в чужбина нашият баща, нашият любим владетел, нашата кръв ягелонска, която е принудена да се скита… именно… именно…

Тук пан Заглоба се задави, защото главата му вече се беше здравата замаяла, и накрай ревна от скръб за кралската съдба, а пан Михал веднага му заприглася малко по-тънко. Женжан също хлипаше или се преструваше, че хлипа, а двамата Скшетуски бяха подпрели глави на ръце и седяха мълчаливи.

Зацари кратка тишина, после пан Заглоба внезапно изпадна в гняв.

— Какво прави там електорът? — викна той. — Щом е сключил договор с пруските градове, нека излезе да се бие срещу шведите, а не да заговорничи на две страни, нека направи това, което е длъжен да стори верният васал, и да застане в защита на своя господар и благодетел.

— Кой може да отгатне дали той няма да мине на страната на шведите? — каза Станислав Скшетуски.

— Да мине на страната на шведите ли? Тогава ще му дам да разбере! Пруската граница не е далече, а аз имам няколко хиляди саби готови. Той не може да измами Заглоба! Както ме виждате тук предводител на тая толкова знаменита войска, така ще го посетя с огън и меч. Нямало припаси, добре! Ще ги намерим достатъчно из пруските хамбари.

— Боже, света Богородице! — възкликна Женджан унесено. — Ваша светлост вече ще излиза и срещу короновани глави.

— Веднага ще му напиша: „Ваше електорско височество! Стига си го увъртал! Стига усуквания и туткане! Излизай срещу шведите, иначе аз ще те посетя в Прусия. Не може другояче…“ Мастило, пера, хартия! Женджан, ти ще заминеш с писмото!

— Ще замина! — каза арендаторът от Вонсош, зарадван от новото си достойнство.

Но докато приготвят мастило, пера и хартия за пан Заглоба, пред къщата се чуха викове и пред прозорците почерня от войнишки маси. Едни викаха „vivat!“ — други приветстваха по татарски 168 168 С викове: „Аллах! Аллах!“. — Бел.прев. . Заглоба и другарите му излязоха да видят какво става.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.