Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Страхотна възбуда зацари в събранието. Едни се хващаха за сабите, други започнаха да ронят сълзи; капки пот избиха по плешивата глава на пан Заглоба, но ентусиазмът в него растеше.

— При нашия законен крал, при нашия елект 162 162 Избраник (лат.). — Бел.прев. , и при милото ни отечество, при тях ще стоим! — викна той. — За тях ще живеем! За тях ще умираме! Ваша милост панове! Откак отечеството ни съществува, никога такива беди не са го сполетявали. Предатели отвориха вратите и няма вече педя земя освен това воеводство, където да не върлува неприятел. Във вас е надеждата на отечеството, а в мене вашата, към вас и към мене е обърнала очите си цялата Жечпосполита! Да й покажем, че ненапразно протяга ръце. Както вие искате от мене мъжество и вяра, така аз искам от вас дисциплина и послушание, а ако бъдем сговорни, ако с примера си отворим очите на ония, които неприятелят е подлъгал — тогава половината Жечпосполита ще се събере при нас! Който носи Бога и вярата в сърцето, той ще се присъедини към нас, небесните сили ще ни подкрепят, а кой тогава може да ни се опре?

— Така ще бъде! За Бога, така ще бъде! Соломон говори!… Да бием! Да бием! — викаха гръмки гласове.

А пан Заглоба протегна ръце към север и започна да вика:

— Ела сега, Радживиле! Ела, пане хетмане! Пане еретико! Тарторски воеводо! Чакаме те не разпръснати, но в едно, не в дискордия 163 163 Разногласие (лат.). — Бел.прев. , а сговорни, не с хартии, пактове, но с мечове в ръка! Чака те тук благородна войска и аз, вождът. Хайде! Излизай! Дай бой на Заглоба! Повикай дяволите на помощ и да се опитаме!… Излизай!

Тук той отново се обърна към войската и продължи да крещи така, че се чуваше в целия стан:

— За Бога, ваша милост панове! Пророчествата ме подкрепят! Само сговор и ще бием тия нехранимайковци, широкогащници, чорапковци, рибояди и други въшкари, брадестили, кожуховци, които лете с шейни пътуват!… Така ще ги нажулим, та ще бягат презглава. Хей, всичко живо, бий тия кучи братя! Който в Бога вярва, на когото са мили добродетелта и отечеството, бий!

Няколко хиляди саби заблестяха едновременно. Тълпите обградиха пан Заглоба, като се притискаха, газеха, блъскаха и крещяха:

— Води ни! Води!

— Утре ще ви поведа! Гответе се! — викна Заглоба във въодушевлението си.

Изборът стана сутринта, а след пладне се състоя преглед на войската. Хоронгвите се строиха на хорошчанските ливади, една до друга, при голям ред, с полковниците и знаменосците начело, а пред полковете мина на кон командирът под бунчук, с позлатен жезъл в ръка и перо от чапла на шапката си. Човек би казал: роден хетман! И така правеше преглед поред на хоронгвите, както пастир преглежда стадото си, а сърцата на войниците чак растяха при вида на тая великолепна фигура. Всеки полковник последователно излизаше с коня си към него, а той с всекиго разменяше по някоя дума, нещо похвалеше, нещо укореше и дори ония полковници, които отначало бяха недоволни от избора, трябваше да признаят в себе си, че новият предводител е войник, запознат много добре с военните въпроси, и командването не е ново нещо за него.

Едничък само пан Володиовски мърдаше някак странно мустачките си, когато новият командир го потупа на прегледа пред другите полковници и каза:

— Пане Михале, доволен съм от тебе, защото хоронгвата ти е стегната като никоя друга. Продължавай така и можеш да бъдеш сигурен, че няма да те забравя!

— За Бога! — шепнеше пан Володиовски на Скшетуски, когато се връщаха от прегледа. — Какво ли друго би могъл да ми каже истински хетман?

Още същия ден пан Заглоба разпрати разезди и натам, където трябваше, и натам, където не беше необходимо. Когато се върнаха на другия ден сутринта, той изслуша внимателно всички донесения, после се запъти за квартирата на пан Володиовски, който живееше заедно със Скшетуски.

— Пред войската трябва да се държа с авторитет — каза той любезно, — но когато сме сами, можем да си караме постарому… Тук съм приятел, а не началник! Ако и да си имам свой ум, не ще подценя вашия съвет, понеже зная, че сте хора с опит, какъвто имат малко военни в цялата Жечпосполита.

Те го посрещнаха постарому и скоро между тях зацари пълна интимност, само Женджан не смееше да се отнася с него както по-рано и седеше на самия ръб на пейката.

— Какво мислиш да правиш, отче? — попита Ян Скшетуски.

— Преди всичко да запазя реда и дисциплината и да впрегна войниците в работа, та да не се похабят от безделие. Видях аз добре, пане Михале, че ти мърмореше като бозайниче, когато изпращах тия разезди на всички страни, но аз трябваше да направя това, за да приуча хората към служба, защото много са се отпуснали. Това първо, и второ: какво ни липсва на нас? Не хора, защото надойдоха и ще надойдат достатъчно. Тая шляхта, от Мазовецкото воеводство, която избяга в Прусия от шведите, също ще дойде тук. Хора и саби няма да ни липсват, но хранителните припаси са недостатъчни, а без припаси никоя войска по света не издържа на бойното поле. Затова мисля да заповядам на разездите да докарват всичко, което им попадне в ръцете: говеда, овце, свине, зърнени храни, сено, и от това воеводство, и от видската земя в Мазовше, която също не е видяла досега неприятел и има всичко в изобилие.