Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Но шляхтата ще почне да вика до небесата — забеляза Скшетуски, — ако им се вземе реколтата и добитъкът.

— За мене има по-голямо значение войската, отколкото шляхтата. Нека вика. Пък и няма да се взема даром, а ще наредя да се издават разписки, каквито направих толкова много нощес, че половин Жечпосполита можем да вземем в реквизиция срещу тях. Пари нямам, но след войната и след прогонването на шведите Жечпосполита ще плати. Какво ми приказвате вие? За шляхтата е по-лошо, когато изгладнялата войска започва да нахлува и граби. Мисля също така да претърся горите, защото чувам, че там са избягали много селяни с това, което имат. Нека тая войска благодари на Светия Дух, че я вдъхнови да ме избере за предводител, защото никой друг не би се справил така, както аз.

— Ваша светлост има сенаторска глава, това е вярно! — каза Женджан.

— Какво било? А? — каза Заглоба, зарадван от ласкателството. — И ти, хитрецо, имаш здрава глава. Току-виж, че съм те направил наместник в хоронгва, нека само да се открие ваканция.

— Покорно благодаря, ваша светлост… — отговори Женджан.

— Ето каква ми е мисълта! — продължи Заглоба. — Най-напред да натрупаме толкова припаси, като че ще трябва да издържаме обсада, после да направим укрепен стан и тогава нека да идва Радживил с шведите или с дяволите. Да не ми е името Заглоба, ако не направя тук втори Збараж!

— Кълна се в Бога, че това е хубава мисъл! — възкликна Володиовски. — Само че откъде ще вземем оръдия?

— Пан Котовски има две гаубици, у Кмичиц едно замъчно за салют, в Бялисток има четири октави, които е трябвало да бъдат пратени в тикочинския замък; защото, ваша милост панове, не знаете, че пан Вешоловски е завещал Бялисток за издръжка на тикочинския замък и тия оръдия били купени още миналата година от наемите; това ми каза пан Стемпалски, тукашният губернатор. Той ми каза още, че и барут имало за сто изстрела от всяко. Ще се справим, ваша милост панове, само ме подкрепяйте от душа, а и за тялото не забравяйте, то би искало да пийне нещо, че и време е вече за това.

Володиовски нареди да се донесе за пиене и по-нататък приказваха при чашка.

— Вие мислехте, че ще имате вожд кукла — казваше пан Заглоба и леко посръбваше отлежала медовина. — Nunquam 164 164 Никога (лат.). — Бел.прев. ! Аз не съм молил за това отличие, но щом сте ме накичили с него, ще трябва да има и ред, и послушание. Зная аз какво значи един или друг чин и ще видите дали няма да дорасна за всеки. Втори Збараж ще устроя тук, не друго, а втори Збараж! Здравата ще се задави Радживил, ще се задавят и шведите, докато го преглътнат. Или пък бих искал Ховански да се съблазни по нас; така бих го погребал, че и на Страшния съд не ще го намерят. Не са далеко оттук, нека дойдат! Нека се опитат! Медовина, пане Михале!

Володиовски наля, пан Заглоба изпи на един дъх, смръщи вежди и сякаш си припомни нещо, та каза:

— За какво говорех аз? Какво исках?… Аха! Медовина, пане Михале!

Володиовски наля пак.

— Разправят — продължи Заглоба, — че и пан Сапеха обичал да му дръпне в хубава компания. Нищо чудно! Всеки благороден човек обича това. Само предателите, които хранят коварни мисли за отечеството, се боят от виното, за да не си издадат замислите. Радживил пие брезов сок, а след смъртта си ще пие катран. Да ми помага Бог! Явно, че с пан Сапеха ще се обикнем, защото си приличаме като ушите на кон или като чифт обуща. И при това той е единият предводител, а аз съм вторият. Но аз така ще уредя всички работи, че като дойде, всичко да бъде готово. Много нещо се струпа на главата ми, но какво да се прави! Щом няма кой друг да мисли за отечеството, тогава мисли ти, стари Заглоба, докато не си пукнал. Най-лошото е, че нямам канцелария.

— Че защо ти е канцелария, отче? — попита Скшетуски.

— А защо кралят има свой канцлер? А защо във войската трябва да има военен писар? Ще трябва да пратя до някой град да ми направят печат.

— Печат?… — повтори Женджан възхитен, като гледаше към пан Заглоба с все по-голяма почит.

— И какво ще подпечатваш, ваша милост? — попита Володиовски.

— В такава интимна компания, пане Михале, можеш да ме наричаш постарому „ваша милост“… Не аз ще подпечатвам, а моят канцлер… Това си отбележете първо!

И Заглоба изгледа околните толкова гордо и сериозно, че Женджан чак скочи от пейката, а пан Станислав Скшетуски измърмори:

— Honores mutant mores 165 165 Почестите променят нравите (лат.). — Бел.прев. .

— Защо ми е канцелария ли? Послушайте само — каза пан Заглоба. — Преди всичко знайте, че тия беди, които сполетяха отечеството ни, по мое мнение не дойдоха от друго, а от развалата, от своеволията, от излишествата (медовина, пане Михале), от излишествата, казвам, които ни ядат като болест. Но най-първата от причините са еретиците, които все по-смело хулят истинската вяра и отричат пресветата наша патронка 166 166 Света Богородица. — Бел.прев. , която с право може да е побесняла от яд поради тия безчинства…