Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ако се окаже, че е и такъв хетман, какъвто е стопанин — говореха в стана за новия предводител, — тогава Жечпосполита още не знае какъв велик човек има.

Самият пан Заглоба мислеше с известно безпокойство за идването на Януш Радживил. Припомняше си всички победи на Радживил и тогава фигурата на хетмана придобиваше чудовищни форми във въображението на новия предводител и той си казваше в себе си:

„О, кой ще може да се опре на тоя змей!… Разправях, че ще се задави с мене, но всъщност ще ме глътне както сом патица.“

И се заричаше да не дава генерално сражение на Радживил.

„Ще има обсада — мислеше той, — тя винаги трае дълго. Може и да водим преговори, а през това време пан Сапеха ще дойде.“.

А в случай че не дойде, пан Заглоба реши да слуша за всичко Ян Скшетуски, понеже помнеше колко високо княз Йереми ценеше тоя офицер и военните му способности.

— Ти, пане Михале — казваше пан Заглоба на Володиовски, — си създаден само за атака или да бъдеш изпратен вън от стана с ударна група, дори и голяма, защото умееш да се справяш и ще връхлетиш на неприятеля като вълк връз овце; но ако ти заповядат да бъдеш хетман на цялата войска, свършена е твоята! Дюкян за ум не ще отвориш, защото го нямаш за продан, а за предводител глава има Ян и ако не бях аз, само той би могъл да ме замести.

В това време пристигаха различни слухове; веднъж донасяха, че Радживил вече иде през електорска Прусия, друг път — че разбил войската на Ховански, заел Гродно и оттам иде с големи сили; но имаше и такива, които твърдяха, че не Радживил, а Сапеха е разбил Ховански с помощта на княз Михал Радживил. Разездите обаче не носеха никакви сигурни вести освен тия, че край Волковиск се намира военна част от хора на Золтаренко — около две хиляди бойци — и заплашва града. Цялата околност вече била в огън.

Един ден след разездите започнаха да прииждат и бежанци, които потвърдиха съобщението, като при това донесоха, че от страна на гражданите при Ховански и Золтаренко отишли пратеници с молба да пощадят града. От Ховански получили отговор, че това е самостоятелна чета, която няма нищо общо с войската. Що се отнася до Золтаренко, той посъветвал гражданите да се откупят, но те са бедни хора след неотдавнашния пожар и многократните им ограбвания, та нямали с какво.

Затова молеха пан предводителя да прояви милосърдие и да им се притече на помощ, докато се водят преговорите за откуп, че после вече ще бъде късно. Пан Заглоба избра хиляда и петстотин добри войници, между които лауданската хоронгва, повика пан Володиовски и му каза:

— Е, пане Михале, време е да покажеш какво можеш! Ще отидеш при Волковиск и ще ми смажеш там тия нехранимайковци, които заплашват незащитения град. Такава акция не ти е първица и мисля, че ще сметнеш за благосклонност това, дето ти поверявам такава задача.

Тук той се обърна към другите полковници:

— Аз трябва да стоя в стана, защото цялата отговорност лежи върху мене — това първо! И, второ, не прилича за моето достойнство да тръгвам на поход срещу негодници. Нека дойде Радживил, тогава ще се види кой е по-добър: пан хетманът или пан предводителят…

Володиовски тръгна с готовност, понеже в стана му беше досадно и го влечеше към кръвопролитие. Изпратените хоронгви също тръгнаха с готовност, с песни, а предводителят стоеше на кон на насипа, благославяше поелите в поход и ги прекръстваше с кръст за добър път. Имаше някои, които се чудеха, че пан Заглоба изпраща толкова тържествено тая част, но той помнеше, че и Жулкевски, и другите хетмани имаха обичай да благославят с кръст тръгналите на бой хоронгви — най-сетне той обичаше всичко тържествено, понеже то повдигаше авторитета му пред войниците.

Но едва хоронгвите изчезнаха в мъгливата далечина, и той вече започна да се тревожи за тях.

— Яне! — каза той. — Да взема ли да изпратя още малко хора на Володиовски?

— Я се остави, отче — отговори Скшетуски. — За Володиовски такъв поход е все едно да изяде паница бъркани яйца. Боже мили, ами че той през целия си живот не е вършил нищо друго.

— Да! Но ако го нападне голяма сила?… Nec Hercules contra plures. 169 169 „Дори Херкулес не може да се бори с мнозина.“ (лат.). — Бел.прев.

— Какво ще приказваме тук за такъв войник? Той ще проучи хубаво всичко, преди да удари, а ако силата там е много голяма, ще откъсне, каквото може, и ще се върне или сам ще прати за подкрепления. Ти можеш да спиш спокойно, отче.

— Ех, знаех аз кого изпращам, но казвам ти, че тоя пан Михал трябва да ме е омагьосал нещо, такава слабост имам към него. Освен покойния Подбипента и тебе никого не съм обичал така… Дума да не става, омагьосал ме е тоя хлапак.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.