Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Огън започват! — каза той неспокойно.

— За поздрав — отвърна Скшетуски.

След гърмежите се чуха радостни възгласи. Вече нямаше съмнение; минута по-късно на разпенени коне долетяха двайсетина конници, които викаха:

— Пан Сапеха! Пан витебският воевода!

Щом чуха това, войниците като придошла река се спуснаха от насипите и се затекоха насреща с такива викове, че ако някой би чул тия гласове отдалеко, щеше да помисли, че това са крясъци в град, в който избиват всичко до крак.

Заглоба яхна коня си и също така излезе пред насипите начело на полковниците, но и с всичките отличия на своето достойнство: под бунчук, с жезъл и перо от чапла на шапката си.

След малко пан витебският воевода навлезе в светлия кръг начело на офицерите си и с пан Володиовски от едната си страна. Той беше човек вече в напреднала възраст, средно пълен, с не хубаво, но умно и добродушно лице. Мустаците му бяха вече посивели и равно подстригани над горната устна, брадичката му бе също така малка и го правеше да прилича на чужденец, при все че се обличаше по полски. Въпреки че се беше прославил с много военни подвизи, той напомняше повече политик, отколкото военен; тия, които го познаваха отблизо, също казваха, че в лицето на пан воеводата Минерва доминира над Марс. Но покрай Минерва и Марс това лице притежаваше по-рядката за онова време украса — честността, която извираше от душата и се отразяваше в очите както слънчевата светлина във водата. Всички от пръв поглед познаха, че това е благороден и справедлив мъж.

— Ние те чакаме като баща! — викаха войниците.

— Ето, пристигна и нашият вожд! — повтаряха други разчувствани.

— Vivat! Vivat!

Пан Заглоба се спусна към него начело на полковниците, а той спря коня си и почна да поздравява с рисовия си калпак.

— Ваша светлост воеводо! — започна Заглоба речта си. — Дори да притежавах красноречието на древните римляни, дори на самия Цицерон или, като отиваме към по-далечни времена, на оня прочут атинянин Демостен, пак не бих могъл да изразя радостта, която изпълни нашите сърца, когато видяхме достойната особа на ваша светлост. Цяла Жечпосполита се радва в нашите сърца, като приветства най-мъдрия сенатор и най-добрия си син, а радостта ни е още по-голяма, понеже е неочаквана. Ето, ние стояхме на тия насипи с оръжие в ръка не за да приветстваме, а да воюваме… Не да чуваме радостни възгласи, а оръдейни гърмежи… Не сълзи да проливаме, а кръвта си!… Затова, когато се разнесе стоезична вълна, че иде защитникът на отечеството, а не предателят, че витебският воевода, а не великият литовски хетман, че Сапеха, а не Радживил…

Но, изглежда, че пан Сапеха бързаше да влезе в стана, но внезапно кимна с ръка с добродушна, макар и господарска небрежност и каза:

— Иде и Радживил. След два дни ще бъде вече тук!

Пан Заглоба се смути, първо, понеже му се прекъсна нишката на речта, и второ, защото вестта за Радживил му направи силно впечатление. И той стоеше пред пан Сапеха, без да знае какво да говори по-нататък; но скоро се опомни, извади бързо жезъла от пояса си и каза тържествено, като си спомни какво бе станало при Збараж:

— Мене войската ме направи свой вожд, но аз предавам тоя знак в по-достойни ръце, за да дам пример на младите как човек трябва да се отрече от най-големите почести pro publico bono.

Войниците започнаха да викат, но пан Сапеха само се усмихна и каза:

— Пане брате! Дано само вашият Радживил не сметне, че от страх пред него ми давате жезъла… Би се зарадвал!

— Той ме познава — отвърна Заглоба — и не ще сметне, че се страхувам, понеже аз пръв в Кейдани го скастрих и с примера си повлякох другите.

— Щом е така, водете към стана — каза Сапеха. — По пътя Володиовски ми разправи, че сте отличен стопанин и че у вас има какво да се хапне, а ние сме уморени и гладни.

Каза това и подкара коня си, а след него тръгнаха другите и всички влязоха в стана всред безкрайна радост. Пан Заглоба си спомни онова, което се приказваше за пан Сапеха — че обичал пиршествата и чашката, та реши достойно да почете деня на пристигането му. И даде такъв великолепен пир, какъвто не бе имало досега в стана. Всички ядоха и пиха. При чаша пан Володиовски разправяше какво бе станало при Волковиск, как внезапно бил обкръжен от значително по-големи сили, които предателят Золтаренко изпратил на помощ, как вече било тежко, но внезапното идване на пан Сапеха променило отчаяната отбрана в най-великолепна победа.

— Дадохме им такова pro memoria 170 170 За спомен (лат.). — Бел.прев. — каза той, — че отсега нататък носа си няма да покажат извън стана.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.