Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Тогава кой е най-възрастният тук? — попитаха многобройни гласове.

— Вуйчо е най-възрастният! — викна внезапно пан Рох Ковалски с такъв гръмък глас, че всички обърнаха глава към него.

— Жалко само, че няма хоронгва — каза Яхович, помощник на Жеромски.

Но други започнаха да викат:

— Та какво от това?! Нима сме длъжни непременно да изберем полковник?… Нима това не е наше право? Нима не е in liberis suffragiis? Щом всеки шляхтич може да бъде избран за крал, какво остава тогава за командир…

Изведнъж пан Липницки, който не обичаше Жеромски и по никакъв начин не искаше да допусне неговия избор, взе думата:

— Разбира се, ваша милост панове, че имате право да гласувате, както желаете! А ако не изберете полковник, ще бъде още по-добре, защото никой не ще се чувства онеправдан и не ще завижда.

Тогава се вдигна страхотна врява. Многобройни гласове викаха: „Да гласуваме! Да гласуваме!“ — а други: „Кой е тук по-славен от пан Заглоба? Кой е по-голям рицар? Кой е с по-голям военен опит? Искаме пан Заглоба… Да живее пан Заглоба! Да живее командирът!“

— Да живее! Да живее! — крещяха все повече гърла.

— Които са против, да ги набучим на сабите!… — викаха по-буйните.

— Няма против! Unanimitate! 158 158 Единодушно (лат.). — Бел.прев. — отговаряха масите.

— Да живее! Той е победил Густав Адолф! Той е натрил носа на Хмелницки!

— И самите полковници спаси!

— И шведите при Клевани би!

— Vivat, vivat! Заглоба dux 159 159 Вожд, предводител (лат.). — Бел.прев. ! Vivat, vivat!

И тълпите започнаха да хвърлят шапки, да тичат из стана и да търсят пан Заглоба.

А той в първия миг се слиса и смути, защото не държеше на това достойнство, искаше го за Скшетуски и не очакваше такъв обрат на работите.

Затова, когато неколкохилядната тълпа почна да вика името му, занемя и се изчерви като цвекло.

Веднага го наобиколиха шляхтичите, но в увлечението всичко си обясняваха в добър смисъл и като видяха смущението му, започнаха да викат:

— Гледайте! Изчерви се като девойка! Скромността е равна на мъжеството му! Да живее и нека ни води към победи!

В това време дойдоха и полковниците, щат не щат, да го поздравят с поста, а някои може би бяха и доволни, че съперниците им бяха загубили. Само пан Володиовски мърдаше нещо мустачките си, слисан не по-малко от пан Заглоба, а Женджан гледаше с отворени очи и уста, без да може да повярва, но вече и с уважение към пан Заглоба, който постепенно се съвземаше, а след малко се хвана за кръста, вирна глава нагоре и почна да приема благопожеланията със съответна на достойнството си сериозност.

Пръв го поздрави Жеромски от името на полковниците, а после много красноречиво говори от името на войската пан Жимирски, конник от хоронгвата на Котовски, който цитираше максими на разни мъдреци.

Заглоба слушаше и кимаше с глава; най-после, когато ораторът свърши, командирът отговори със следните думи:

— Ваша милост панове! Дори да поиска някой да удави истинската заслуга в неизбродимия океан или да я затрупа с издигнатите до небесата Карпати, тя пак ще изплува на повърхността, сякаш има качествата на олиото, изпод земята ще се измъкне, за да каже в очите на хората: „Аз съм тая, която не бягам от светлината, не се страхувам от съд, награда чакам.“ Но както скъпоценният камък трябва да бъде сложен в златна обковка, така и добродетелта трябва да бъде с модестия 160 160 Умереност, скромност (лат.). — Бел.прев. украсена, затова ви питам, ваша милост, панове, застанал тук, пред вас: нима не криех своите заслуги? Нима съм се хвалил пред вас? Нима съм се стремял към това достойнство, с което ме увенчахте? Вие сами съзряхте моите заслуги, защото аз и сега още съм готов да ги отрека и да ви кажа: тук има по-добри от мене, като пан Жеромски, пан Котовски, пан Липницки, пан Кмичиц, пан Оскерко, пан Скшетуски, пан Володиовски, такива големи рицари, с които самата древност би могла да се гордее… Защо мене, а не някого от тях избрахте за вожд? Още има време… Снемете това достойнство от плещите ми и по-добър от мене украсете с тоя плащ!

— Дума да не става! Дума да не става! — зареваха стотици и хиляди гласове.

— Дума да не става! — повториха полковниците, зарадвани, че ги похвалиха публично, и в желанието си едновременно да покажат пред войската своята скромност.

— И аз виждам, че другояче е невъзможно — отговори пан Заглоба, — затова нека бъде според волята на ваша милост панове. От сърце благодаря, братя панове, и се надявам, че ще даде Бог да не се измамите в това доверие, с което ме облякохте. Обещавам, че както вие с мене, така и аз до смъртта си ще бъда с вас и независимо дали победа или гибел ще ни донесат неразгадаемите fata 161 161 Съдбини (лат.). — Бел.прев. , дори самата смърт не ще ни раздели, защото и след смъртта ще ни свързва слава!