Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Писмата на пан Володиовски, които съобщаваха за похода на княз Радживил, бяха взети предвид от всички полковници, разпръснати по цялото Подляско воеводство. Някои вече бяха разделили хоронгвите си на по-малки части, за да презимуват по-лесно, други позволиха на шляхтичите конници да се пръснат по частни къщи, така че под знамената бяха останали едва по двайсетина шляхтичи и по няколко десетки редници. Полковниците бяха разрешили това отчасти поради страх от глада, а отчасти поради трудността да се поддържа необходимата дисциплина в хоронгвите, които веднъж бяха проявили непокорство към съответната власт и сега бяха склонни да възразяват на командирите си по най-дребни поводи. Ако се намереше предводител със съответен авторитет, който да ги поведе веднага на бой срещу когото и да било от двамата неприятели или дори срещу Радживил, дисциплината сигурно би останала ненарушена; но тя отслабна поради безделието в Подлесието, където времето течеше само в обстрелване на радживиловските замъчета, в ограбване имотите на княза воевода и в преговори с княз Богуслав. При тия условия войникът се научи да своеволничи и потиска мирните жители на воеводството. Някои войници, особено редници и слуги, избягаха от хоронгвите, образуваха размирни чети и се занимаваха с разбойничество по пътищата. Така тая войска, която не се свърза с никакъв неприятел и беше единствената надежда на краля и патриотите, се похабяваше с всеки изтекъл ден. Разделянето на хоронгвите на малки части допълни разложението. Вярно, че вкупом мъчно щяха да се изхранят, но все пак може би нарочно се преувеличаваше страхът от глад, понеже беше още есен, а реколтата бе добра, и най-вече защото никакъв неприятел не бе разнебитил преди това воеводството с огън и меч. Поразнебитиха го донякъде грабежите на конфедератските войници, както самите войници бе разнебитило бездействието.

Защото работите се развиха някак така странно, та неприятелят остави на мира тия хоронгви. Шведите заливаха страната откъм запад и се спускаха на юг, но не бяха дошли още до тоя ъгъл, какъвто образуваше Подлесието между Мазовецкото воеводство и Литва — от друга страна, войските на Ховански, Трубецки и Серебряни стояха бездейно в заеманите от тях области и се колебаеха или по-скоро сами не знаеха какво да правят. В Украйна Бутурлин и Хмелницки постарому разпращаха военни части за партизански акции и точно по това време бяха разбили при Грудек шепата войска, предвождана от великия коронен хетман пан Потоцки. Но Литва беше под шведски протекторат. Да продължава някой да я опустошава и заема, означаваше все едно, както правилно бе забелязал в писмото си Кмичиц, да обявява война на страшните шведи, които будеха всеобща тревога по целия свят. „Затова имаше момент на пауза от страна на септентрионите“ — и някои опитни хора дори предричаха, че скоро те ще се превърнат в съюзници на Ян Казимеж и Жечпосполита против шведския крал, чието могъщество не би имало равно в Европа, ако успее да стане владетел на цяла Полша.

Затова Ховански не закачаше нито Подлесието, нито конфедерираните хоронгви, а те от своя страна, лишени от предводител, разпръснати, не закачаха и не бяха в състояние да закачат когото и да било или да предприемат нещо по-значително от ограбването на радживиловските имоти. Обаче се похабяваха. Но писмата на пан Володиовски, че има опасност от поход на Радживил, събудиха полковниците от тяхната заспалост и бездействие. Те започнаха да стягат хоронгвите, да разпращат съобщения, с които призоваваха под знамената разпръснатите войници и заплашваха с наказание ония, които не биха се явили. Пръв Жеромски, най-значителният между полковниците и чиято хоронгва беше в най-добро състояние, тръгна към Бялисток; една седмица по-късно пристигна Якуб Кмичиц, наистина само със сто и двайсет души — след което започнаха да прииждат войниците на Котовски и Липницки ту един по един, ту на групички; идваха също така и дребни шляхтичи от околните шляхтишки селища като Женчинки, Швидерски, Яворски, Женджани, Мазовецки; идваха доброволци дори от Люблинското воеводство като Карвовски и Турови; от време на време пристигаше и някой по-заможен шляхтич с групичка добре въоръжени свои слуги. Изпратени бяха делегати от хоронгвите за реквизиции, които да събират пари и храна срещу разписки — с една дума, навсякъде закипяха военни приготовления и когато пан Володиовски пристигна с лауданската си хоронгва, вече няколко хиляди души бяха готови под оръжие, липсваше им само предводител.