Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Той самият ли каза това? — питаше Заглоба.

— Той — отговори Женджан. — „Аз, казва, не съм враг нито на пан Володиовски, нито на конфедератите, при все че те мислят друго. По-късно това ще се види, а засега нека се държат вкупом, че вилненският воевода ще ги излови като раци в сак.“

— А каза ли, че воеводата е вече на поход? — попита Ян Скшетуски.

— Каза само, че чака шведски подкрепления и веднага ще тръгне за Подлесието.

— Какво мислите по всичко това? — попита Володиовски, като гледаше другарите си.

— Удивително нещо! — отговори Заглоба. — Или тоя човек изменя на Радживил, или ни готви някаква клопка. Но каква? Съветва да се държим вкупом, каква вреда може да възникне за нас от това?

— Че ще загинем от глад — отвърна Володиовски. — Аз току-що получих съобщение, че и Жеромски, и Котовски, и Липницки ще разделят хоронгвите си по на няколко десетки конници и ще ги разпръснат по цялото воеводство, защото, заедно ли са, не могат да се изхранят.

— Ами ако Радживил наистина дойде — попита Станислав Скшетуски, — тогава кой ще му се опре?

Никой не можеше да отговори на тоя въпрос, понеже наистина беше ясно като бял ден, че ако великият литовски хетман дойде и намери конфедератските сили разпръснати, тогава ще ги ликвидира извънредно лесно.

— Удивително нещо! — повтори Заглоба. А след кратко мълчание продължи:

— Все пак Кмичиц вече показа, че искрено желае доброто ни. Бих помислил, че може би е зарязал Радживил… Но в такъв случай не би се промъквал преоблечен — и то къде? — при шведите.

Тук той се обърна към Женджан:

— Все пак той ти каза, че отива за Варшава?

— Да! — отвърна Женджан.

— Е, там вече властта е шведска.

— О, ако е пътувал цяла нощ, трябва вече да е срещнал шведите — отговори Женджан.

— Видели ли сте някога такъв човек? — питаше Заглоба и гледаше другарите си.

— Че у него злото е смесено с добро, както плявата със зърното, това е вярно — каза Ян Скшетуски, — но направо отричам, че има някакво коварство в съвета, който ни дава. Не зная закъде пътува, защо се движи преоблечен и напразно си бих блъскал главата върху това, то е някаква тайна… Но той съветва добре, искрено предупреждава, за това съм готов да се закълна, както и че единственото спасение за нас е да послушаме тоя съвет. Кой знае дали пак не му дължим свободата и живота си.

— За Бога! — възкликна пан Володиовски. — Как може Радживил да дойде тук, когато на пътя му стоят силите на Золтаренко и пехотата на Ховански? Ние сме нещо друго! Една хоронгва ще се промъкне, и все пак в Пилвишки трябваше да си отваряме път със сабите. Друго е Кмичиц, който се е промъквал с няколко души, но как ще премине князът хетман с цялата си войска? Освен ако преди това разбие тях…

Пан Володиовски още не беше свършил, когато вратата се отвори и влезе войник-прислужник.

— Пратеник с писмо до пана полковник — каза той.

— Дай го тук! — отвърна Володиовски.

Редникът излезе и след малко се върна с писмото. Пан Михал счупи бързо печата и започна да чете:

„Днес добавям това, което вчера не успях да кажа на арендатора от Вонсош. Хетманът и сам има достатъчно войска, за да тръгне срещу вас, но нарочно чака шведски подкрепления, та да предприеме похода от името на шведския крал. Защото, ако тогава го закачат септентрионите 156 156 Северни жители — става дума за московските войски. — Бел.прев. , ще трябва да ударят и шведите, а това би означавало война с шведския крал. Това те не биха посмели да направят без заповед, тъй като се страхуват от шведа и не ще поемат отговорността за започването на войната. Те вече разбраха, че Радживил нарочно иска навсякъде да им изпречва шведите; нека дори само един да застрелят или съсекат и веднага ще има война. Сега, когато Литва е предадена на шведите, самите септентриони не знаят какво да правят; стоят следователно на едно място и само чакат да видят какво ще стане, без да воюват повече. Поради тия причини те нито ще спрат Радживил, нито ще му създадат някаква неприятност, а той ще тръгне право срещу вас и ще ви унищожава последователно, ако не се съберете накуп. За Бога, направете това и бързо поканете при вас витебския воевода, защото сега и на него е по-лесно да премине до вас през септентрионите, докато те не знаят какво да правят. Исках да ви предупредя под чуждо име, та да повярвате по-лесно, но вече се разкри от кого е съобщението и затова се подписвам. Гибел ви чака, ако не ми повярвате, защото и аз не съм оня, който бях, а може би ще даде Бог да чуете съвсем друго за мене.