Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Искаше да знаеш как Радживил ще дойде при нас, ето ти отговора — каза Ян Скшетуски.

— Това е вярно… Добри основания дава! — отговори Володиовски.

— Какви ти добри? Свещени основания! — възкликна Заглоба. — Тук не може да има съмнение. Аз пръв разбрах тоя човек и при все че няма проклятие, което да не е отправяно към неговата глава, аз ви казвам, че ще има още да го благославяме. За мене е достатъчно да погледна човека, за да разбера колко струва. А помните ли как ми допадна на сърцето в Кейдани? Той също ни обича като рицарски хора, а когато за пръв път чу името ми, за малко не ме удуши от възхищение и заради мене спаси всички ви.

— Ваша милост никак не се е променил — забеляза Женджан. — Защо пан Кмичиц ще се възхищава от ваша милост повече, отколкото от моя господар или от пан Володиовски?

— Ех, че си глупак! — отговори Заглоба. — Тебе той те е познал веднага и ако те нарича арендатора от Вонсош, а не будалата от Вонсош, това е само от тактичност.

— Тогава може би и от ваша милост се е възхищавал от тактичност? — отвърна Женджан.

— Я го виж какъв се заяжда! Ожени се, пане арендаторе, и ще се заяждаш още повече… Аз съм насреща!

— Всичко това е добре — каза Володиовски, — но ако той толкова искрено ни желае доброто, защо не е дошъл сам при нас, ами се промъква като вълк край нас и напада хората ни?

— Това не е твоя работа, пане Михале — отговори Заглоба. — Каквото решим тук, като се посъветваме, ти го прави и няма да сбъркаш. Ако умът ти струваше колкото твоята сабя, щеше да бъдеш вече велик хетман на мястото на пан Ревера Потоцки. А защо трябваше Кмичиц да идва тук?… Затова ли, за да не вярваш и на него така, както не вярваш на писмото му, а от това веднага би могло да се стигне до страшна свада, защото и той е сприхав младеж. Но да речем, че ти би му повярвал, тогава какво щяха да кажат другите полковници като Котовски, Жеромски или Липницки?… Какво биха казали твоите лауданци? Дали не щяха да го съсекат, щом само обърнеш главата си?

— Старият има право — каза Ян Скшетуски, — той не можеше да дойде тук.

— Тогава защо отива при шведите? — повтори упоритият пан Михал.

— Дявол го знае дали при шведите, дявол знае какво може да е хрумнало на тая луда глава! Това не е наша работа. Ние нека се възползваме от предупреждението, ако искаме да си спасим главите.

— Тук няма какво да умуваме — каза Станислав Скшетуски.

— Трябва час по-скоро да уведомим Котоски, Жеромски, Липницки и другия Кмичиц — заяви Ян Скшетуски. — Прати им веднага съобщение, Михале, но не им пиши кой предупреждава, че едва ли ще повярват.

— Само ние ще знаем чия е заслугата и като му дойде времето, не ще забравим да я разгласим! — възкликна Заглоба. — Хайде бързо, Михале!

— Ние ще тръгнем за Бялисток и там ще определим сборен пункт за всички. Дано даде Бог и витебският воевода да дойде час по-скоро! — каза Ян.

— От Бялисток ще трябва да се изпрати при него делегация от страна на войската. Да ще Господ да се изправим пред очите на пана литовски хетман с равни, ако не и с по-големи сили — казваше Заглоба. — Ние не можем да се мерим с него, но витебският воевода — това е нещо друго. Какъв благороден човек е той! Колко добродетелен! Като него няма втори в Жечпосполита!

— Ти познаваш ли пан Сапеха, ваша милост? — попита Станислав Скшетуски.

— Дали го познавам? Познавах го като момченце, не беше по-голям от сабята ми. Но още тогава беше като ангел.

— Казват, че сега не само имотите си, не само среброто и скъпоценностите си, но дори обковките на юздите превърнал в пари, за да събере колкото е възможно повече войска срещу неприятелите на отечеството — каза пан Володиовски.

— Да благодарим на Бога, че има поне един такъв — отговори Станислав, — защото помните ли как вярвахме на Радживил?

— Богохулстваш, ваша милост! — викна Заглоба. — Витебският воевода! О-хо-хо! Да живее витебският воевода!… А ти, Михале, разпращай съобщения! Час по-скоро съобщения. Дребните рибки нека си останат в тая шчучинска кал, а ние ще отидем в Бялисток, където може би ще намерим и други риби… А евреите там пекат чудесни бели хлябове за съботата. Е, най-сетне ще започне войната. Затъгувах вече… А като видим сметката на Радживил, ще се заемем и с шведите. Показахме им вече за какво ни бива!… На поход, Михале, че periculum in mora 157 157 Бавенето е опасно (лат.). — Бел.прев. .

— А аз ще отида да вдигна на крак хоронгвата! — каза пан Ян.

И след един час петнайсетина пратеници летяха на кон към Подлесието, а малко по-късно подир тях тръгна цялата лауданска хоронгва. Старшите офицери яздеха отпред, като се съвещаваха и разискваха, а войниците водеше наместникът, пан Рох Ковалски. Отиваха през Осовец и Гоньондз за Бялисток, където смятаха да се срещнат с другите конфедератски хоронгви.