Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Разбирам, ваша милост.

— Ще кажеш това на синовете си, на слугите си също. Кожа дори да дерат от тях, наричам се Бабинич. С живота си отговаряте за това!

— Така да бъде, ваша милост. Ще отида да кажа на синовете си, че на тия вагабонти трябва с чук да се вбива в главите. Такава ми е радостта от тях… Бог ме е наказал за стари грехове… Ето, това е… Ще разрешиш ли, ваша милост, още една дума?

— Говори смело.

— Струва ми се, че ще бъде по-добре, ако не кажем нито на войниците, нито на слугите къде отиваме.

— Така ще бъде.

— Стига им да знаят, че пътува пан Бабинич, а не пан Кмичиц. И второ, щом искаме да пътуваме на такъв път, по-добре е да скрием чина на ваша милост.

— Защо?

— Защото на по-знатните хора шведите дават разрешителни и щом някой такъв няма пропуск, откарват го при командира.

— Аз имам пропуски за шведските командири!

Удивление блесна в хитрите очи на Кемлич, но като помисли малко, каза:

— Ще разрешиш ли, ваша милост, да кажа какво мисля?

— Стига да съветваш добре, а не само да мрънкаш, тогава говори, защото виждам, че си отракан човек.

— Щом имаш пропуски, това е добре, тъй като може да се покажат в краен случай, но понеже ваша милост пътуваш по такава работа, която трябва да остане в тайна, по-добре е да не показваш пропуските. Аз не зная дали те са издадени на името на Бабинич или на пан Кмичиц, но като се покажат, ще остане следа и тогава преследването е по-лесно.

— Много умно! — възкликна Кмичиц. — По-добре да запазя пропуските за друго време, щом можем да минем другояче.

— Може, ваша милост, да се преоблечеш като селянин или като беден шляхтич, което ще бъде по-лесно, понеже аз имам тук малко дрехи, като шапки и сиви кожуси, точно такива, каквито носи дребната шляхта. Като вземем малко стадо коне, можем да тръгнем с тях уж по панаирите и да се промъкваме все по-навътре, хе чак към Лович и Варшава. Това, извинявай, ваша милост, още в спокойните времена съм правил не един път, та познавам тамошните пътища. По това време се пада панаирът в Собота, на който идват от далече. В Собота ще узнаем в кои други градове има панаир — и така по-нататък и по-нататък!… А и шведите по-малко обръщат внимание на бедните шляхтичи, защото такива се въртят безброй по всички панаири. А ако някой командир ни спре да ни разпитва, ще му обясним някак, пък на по-малки групи, ако помогне Бог и пресвета Богородица, може да им светим маслото…

— Ами ако ни вземат конете? При война реквизициите са нещо обикновено…

— Или ще ги купят, или ще ги вземат. Ако ги купят, тогава отиваме в Собота не с коне, а уж за коне, пък ако ни ги вземат, ще вдигнем вик и ще тръгнем с жалба чак до Варшава и Краков.

— Хитър ум имаш ти — каза Кмичиц — и виждам, че ще ми бъдеш полезен. Дори шведите да вземат конете, ще се намери кой да ги плати.

— Аз и без това щях да ходя с тях в Елк, в Прусия, та добре се нарежда, понеже пътят ни ще бъде оттам. От Елк ще продължим покрай границата, после ще се насочим към Остроленка, а оттам през горите чак до Пултуск и Варшава.

— Къде се пада тая Собота?

— Близо до Пьонтек 153 153 Собота — събота, Пьонтек — петък. — Бел.прев. , ваша милост.

— Подиграваш ли се, Кемлич?

— Бих ли посмял! — отговори старецът, като скръсти ръце върху гърдите си и склони глава. — Само че там такива чудновати имена имат градчетата. То е зад Лович, ваша милост, но още доста път.

— А панаирът в Собота голям ли е?

— Не като в Лович, но единствен по това време, на него карат коне дори от Прусия, а и много хора се събират. Навярно и тая година няма да бъде по-малък, понеже там е спокойно. Шведите владеят навсякъде и по градовете имат гарнизони. И да поиска някой да мръдне, не може.

— Тогава приемам твоето предложение!… Ще тръгнем с конете, които ще ти платя предварително, за да не губиш.

— Благодаря, ваша милост, за помощта.

— Само приготви кожуси, калпаци и прости саби, че заминаваме веднага. И съобщи на синовете си и слугите кой съм, как ми е името, че отивам да продавам коне, а вие сте наети да помагате. Тръгвай!

А когато старецът се обърна към вратата, пан Анджей каза още:

— И никой да не се обръща към мене с „ваша милост“ или да ме нарича командир или полковник, а само на „вие“ 154 154 Обръщението на „вие“ не е учтива форма в полски език към по-високопоставени лица; към тях се говори в трето лице. — Бел.прев. и по презиме Бабинич.

Кемлич излезе и след един час вече всички бяха на конете, готови да тръгнат на далечен път.