Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Още не ми е било писано. Намачкай хляб с паяжина, пане Кемлич, и го сложи по-скоро, че имам да поприказвам с тебе, а челюстите ме болят.

Старецът погледна полковника подозрително, защото в сърцето му се роди страх да не би тоя разговор пак да се отнася за конете, заграбени уж от казаците. Въпреки това веднага забърза. Най-напред смачка намокрен хляб, а понеже в стаята не беше трудно да се намери паяжина, веднага превърза Кмичиц.

— Сега ми е добре — каза пан Анджей. — Сядай, ваша милост Кемлич.

— На твоите заповеди, пане полковник — отвърна старецът, като седна на ръба на пейката и неспокойно протегна към Кемлич побелялата си четинеста глава.

Но Кмичиц, вместо да пита и разговаря, хвана се с ръце за главата и се замисли дълбоко. После стана и започна да се разхожда из стаята. Понякога се спираше пред Кемлич и го гледаше с разсеян поглед, очевидно нещо решаваше, бореше се с мислите си. Така измина около половин час; старецът се въртеше все по-неспокойно.

Изведнъж Кмичиц се спря пред него.

— Ваша милост Кемлич — каза той, — къде тук най-близо се намират хоронгвите, които се разбунтуваха срещу княза вилненски воевода?

Старецът започна да мига подозрително с очи.

— Ваша милост иска да ходи при тях ли?

— Аз не те моля да ме питаш, а да отговаряш.

— Разправят, че една хоронгва, тая, която напоследък мина през тук на път от Жмудж, щяла да се настани да квартирува в Шчучин.

— Кой каза това?

— Самите хора от хоронгвата.

— Кой я предвождаше?

— Пан Володиовски.

— Това добре. Повикай ми Сорока!

Старецът излезе и след малко се върна с вахмистъра.

— Писмата намериха ли се? — попита Кмичиц.

— Няма ги, пане полковник — отговори Сорока. Кмичиц щракна с пръсти.

— Ей, лошо, лошо! Свободен си, Сорока. Загдето изпогубихте тия писма, заслужавате бесилка. Ваша милост Кемлич, имаш ли тук нещо, на което да пиша?

— Мисля, че ще се намери — отвърна старецът.

— Поне два листа хартия и пера.

Старецът изчезна през вратата на килера, който изглежда, че беше склад на най-различни неща, но търси дълго. В това време Кмичиц се разхождаше из стаята и разговаряше сам със себе си.

— Хетманът не знае (казваше той) дали писмата са налице, или са се загубили и ще се страхува да не би да ги покажа някому. Аз го държа в ръцете си… хитрост срещу хитрост! Ще го заплаша, че ще ги пратя на витебския воевода. Точно така! В Бога ми е надеждата, че той ще се уплаши от това.

По-нататъшните му размишления прекъсна старият Кемлич, който излезе от килера и каза:

— Имам три листа, но нямам пера и мастило.

— Няма пера ли? А в гората няма ли някакви птици? Могат да се убият с пушка.

— Над навеса е прикован един ястреб.

— Дай едното му крило, отивай!

Кемлич забърза с всички сили, защото в гласа на Кмичиц личеше нетърпение и сякаш някаква треска. След малко се върна с ястребовото крило. Кмичиц го грабна, отскубна едно перо и почна да го подрязва със собствената си кама.

— Ще стане! — каза той, като го гледаше на светлината. — Но по-лесно е да сече човек главите на хората, отколкото да остри перо? А сега трябва мастило.

Като каза това, запретна ръкава си, убоде се силно в ръката и потопи перото в кръвта.

— Тръгвай, ваша милост Кемлич — каза той, — и ме остави сам.

Старецът излезе от стаята, а пан Анджей веднага започна да пише.

„Отказвам се от службата при ваше княжеско височество, понеже не желая повече да служа на предатели и ренегати. А дето се заклех пред разпятието, че няма да напусна ваше княжеско височество, Бог ще ми прости това — па дори и да ме осъди, по-добре да горя за моя грешка, отколкото за явна умишлена измяна на отечеството и на моя господар. Ти, ваше княжеско височество, ме подведе да стана сляп меч в твоята ръка, готов да проливам братска кръв.

Затова аз призовавам ваше княжеско височество пред Божия съд, та да отсъдят кой между нас беше изменникът и кой се ръководеше от чисти намерения. А ако се срещнем, тогава, при все че вие сте могъщи и можете да ухапете смъртоносно не само частния човек, но и цялата Жечпосполита, а аз имам само сабя в ръка, ще предявя своето право и ще преследвам ваше княжеско височество, за което ще ми дадат сили моята жал и моите терзания. А ти, ваше княжеско височество, вече знаеш дали не съм от тия, които могат да навредят и без придворни хоронгви, без замъци и оръдия. Докато дишам, отмъщението ми ще виси над вас и не ще можете да бъдете спокойни нито един ден, нито един час. Това е толкова сигурно, колкото е сигурна собствената ми кръв, с която пиша. Аз притежавам писмата на ваше княжеско височество, които ще изложат ваше княжеско височество не само пред полския крал, но и пред шведите, защото в тях съвсем явно личи измяната към Жечпосполита, както и че сте готови да се отметнете от шведите, стига да им се препъне крак. Дори да сте два пъти по-могъщи — гибелта ви е в ръцете ми, защото всеки ще повярва на подписите и печатите. Затова съобщавам следното на ваше княжеско височество: ако там падне дори един косъм от главите, които обичам и които останаха в Кейдани, веднага ще изпратя тия писма и документи на пан Сапеха, а и ще поръчам да се отпечатат копия и ще ги разпространя из страната. Ваше княжеско височество има да избира: или след войната, когато в Жечпосполита настане спокойствие, ще ми върнеш Билевичови, а аз писмата на ваше княжеско височество, или ако науча зла новина, веднага пан Сапеха ще ги покаже на Понтус. На ваше княжеско височество се е дощяла корона, само че не зная дали ще има на какво да я сложиш, когато главата ти падне от полски или шведски топор. Струва ми се, че е по-добре да извършим размяната — защото, макар че и след това не ще се откажа от отмъщение, но вече ще се разправяме само privatim 152 152 Като частни лица (лат.). — Бел.прев. . Бих предоставил ваше княжеско височество на Бога, ако сам не слагаше дяволската помощ над Божията.