Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Не разбираш от политика, рицарю — прекъсна го Богуслав.

— Дано я гръм удари! Нека я правят коварните италианци, а не шляхтич, когото Бог е надарил с по-благородна кръв от другите, но го е и задължил със сабя, а не с отрова да воюва и да не позори името си!

— Значи тия писма така те отвратиха, че реши да напуснеш Радживилови?

— Не писмата! Аз можех да ги дам на палача или да ги запокитя в огъня, понеже не съм за такива функции — но не писмата! Бих се отказал от посланичеството, но не бих се оттеглил от делото. Знам ли аз?! Може би щях да постъпя дори при драгуните или бих събрал нова чета, та отново да нападам Ховански постарому. Но вече в мене веднага се появи подозрението: ами ако те искат да отровят и отечеството както тия войници?… Даде Бог, та не избухнах, при все че главата ми гореше като граната, опомних се, имах тая сила да си кажа: подвеждай го да приказва и ще узнаеш цялата истина, не се издавай какво ти лежи на сърцето, представи се за отстъпник, за по-лош от самите Радживиловци и го подвеждай да приказва.

— Кого? Мене ли?

— Да! И Бог ми помогна аз, простият, така да надхитря опитния политик, че ти, ваше княжеско височество, ме сметна за последен подлец и не скри нищо от коварствата ви, всичко призна, всичко изказа, сякаш го написа на длан! Косата ми настръхваше, но слушах и изслушах докрай!… О, предатели! О, адски изчадия! О, парициди 149 149 Отцеубийци (лат.). — Бел.прев. !… Как досега не ви е треснал гръм? Как земята не ви е погълнала досега?… Значи вие заговорничите с Хмелницки, с шведите, с електора, с Ракочи и със самия дявол, за да погубите Жечпосполита?… Значи мантия искате да си отрежете от нея? Да я продадете? Да я поделите? Като вълци да разкъсате тая ваша майка. Това е благодарността ви за всичките й благодеяния, с които ви е обсипала, за ония постове, почести, достойнства, земевладения, староства, за богатствата, заради които ви завиждат чуждестранните крале?… И сте готови да не обръщате внимание на сълзите й, на мъките, на гнета? Къде ви е съвестта? Къде е вярата, къде е честността?!… Какви monstra 150 150 Чудовища (лат.). — Бел.прев. са ви родили на тоя свят?…

— Пане рицарю — прекъсна го княз Богуслав студено, — ти ме държиш в ръцете си и можеш да ме убиеш, но те моля за едно: не ме отегчавай!

Млъкнаха и двамата.

От думите на Кмичиц обаче се виждаше ясно, че войникът бе успял да изтръгне цялата гола истина от дипломата и че князът бе проявил голяма непредпазливост, извършил бе страхотна грешка, като бе издал своите и на хетмана най-скрити замисли. Това убоде самолюбието му, затова, без да крие лошото си настроение, каза:

— Само че, пане Кмичиц, ако си успял да узнаеш истината от мене, не приписвай това на собствения си ум. Говорих открито, понеже смятах, че князът воевода по-добре разпознава хората и ми е пратил достоен за доверие човек.

— Князът воевода изпрати достоен за доверие човек — отвърна Кмичиц, — но вече го загубихте. Отсега нататък само подлеци ще ви служат!

— Ако начинът, по който ме отвлече, не беше подъл, нека още при първата битка ръката ми с шпагата да се вдърви.

— Това беше хитрост! Аз съм се учил в корава школа. Искаше, ваше княжеско височество, да се запознаеш с Кмичиц — ето го! Не ще отида с празни ръце при нашия милостив господар.

— И мислиш, че косъм ще падне от главата ми от ръката на Ян Казимеж?

— Това е работа на съдиите, не моя!

Внезапно Кмичиц спря коня си.

— Хей! — каза той. — А писмото на княза воевода? При тебе ли е, ваше княжеско височество?

— Дори да беше при мене, нямаше да го дам! — каза князът. — Писмата останаха в Пилвишки.

— Претърсете го! — викна Кмичиц.

Войниците отново грабнаха княза под мишници, а Сорока започна да претърсва джобовете му. След малко намери писмото.

— Ето един документ срещу вас и вашите работници — каза пан Анджей, като го взе. — От него полският крал ще узнае какво възнамерявате, шведският ще узнае, че макар сега да му служите, князът воевода вече си запазва свободата да се отметне, ако кракът на шведите се препъне. Ще излязат наяве всичките ви предателства, всичките машинации. А пък аз имам и други писма: до шведския крал, до Витенберг, до Раджейовски… Вие сте велики и могъщи, но аз не зная дали не ще ви стане тясно в това отечество, когато двамата крале обмислят достойна компенсация за вашите измени.

Очите на княз Богуслав засвяткаха враждебно, но след малко той овладя гнева си и каза:

— Добре, рицарю! Между нас започва борба на живот и смърт!… Пак ще се срещнем!… Ти можеш да ни увеличиш грижите и да ни нанесеш много злини, но едно ще ти кажа: никой в тая страна не е посмял досега да направи това, което стори ти, и горко на тебе и на твоите!