Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— И какво от това?

— Това, че няма да ни настигнат, а дори и веднага да почнат да ни преследват, пак не ще ни настигнат, понеже конете ви току-що са дошли от път, а нашите са отпочинали. Ако пък по някакво чудо ни настигнат, и от това никаква полза, защото, както ме гледаш, ваше княжеско височество, така ще ти разбия черепа… ще го направя, ако няма друг изход. Ето, това е! Радживил има княжески двор, войска, оръдия, драгуни, а Кмичиц само шест души, но въпреки това Кмичиц държи Радживил за врата.

— А какво по-нататък? — каза князът.

— По-нататък нищо! По-нататък ще отидем там, където поискам. Благодари, ваше княжеско височество, че си жив досега, защото, ако не бях заповядал да ми плиснат тая сутрин десетина ведра вода, вече щеше да бъдеш на оня свят, alias 148 148 С други думи (лат.). — Бел.прев. в ада, по две причини: като предател и като калвинист.

— И би посмял това?

— Не искам да се хваля, но ваше княжеско височество не ще намериш лесно акция, на която не бих се решил; най-добро доказателство имаш със себе си.

Князът го изгледа внимателно в лицето и каза:

— Дяволът е написал на лицето ти, рицарю, че си готов на всичко, вярно е и това, че доказателство е станалото с мене… Ще ти кажа дори, че самия мене успя да удивиш със смелостта си, а това не е лесно нещо.

— Все ми е едно. Поблагодари, ваше княжеско височество, на Бога, че си жив досега, и край!

— Не, пане рицарю! Преди всичко ти поблагодари на Бога за това… Защото, ако дори само един косъм паднеше от главата ми, знай, че Радживилови ще те намерят дори вдън земя. Ако разчиташ на това, че сега между нас съществува несъгласие и Радживилови от Нешвеж и Олика не ще те преследват, ти се лъжеш. Радживиловската кръв трябва да бъде отмъстена, страшен пример трябва да бъде даден, иначе не ще можем да живеем в тая Жечпосполита. В чужбина също няма да се скриеш! Германският император ще те предаде, защото аз съм княз на Германския райх, бранденбургският електор е мой вуйчо, оранският херцог негов баджанак, френският кралски двор и министрите им — мои приятели. Къде ще се скриеш?… Турците и татарите ще те продадат дори ако трябва да им дадем половината си богатство. Няма да се намери на земята такъв кът, нито такива горски дебри, нито такива народи…

— Странно ми е — каза Кмичиц, — че ваше княжеско височество, един толкова голям Радживил, си се загрижил предварително за моя живот!… А пък достатъчно е само да натисна спусъка…

— Това не отричам. Много пъти вече се е случвало на тоя свят голям човек да загине от ръцете на простак. Та нали и Помпей е бил убит от слуга, френски крале също са загивали от ръцете на хора от низък произход, няма защо да търсим толкова далече, и моя велик баща го сполетя същото… Само че аз те питам: а какво по-нататък?

— Ех, какво ме интересува! Аз никога не съм се загрижвал толкова много какво ще стане утре. Ако дойде да се разправям с всички Радживиловци, един Бог знае на кого ще му излезе през носа. Отдавна вече меч непрекъснато виси над главата ми и навярно затова, щом само притворя очи, заспивам като лалугер. А и малко ще ми бъде един Радживил, та ще отвлека и втори, и трети…

— Кълна се в Бога, рицарю, че много ми харесваш!… Защото пак ти повтарям, че навярно само ти единствен в Европа можеше да се решиш на такова нещо. Нито се загрижи, звярът му, нито помисли какво ще стане утре! Обичам смелите хора, а те все по-рядко се срещат по света… Ето, отвлече си Радживил и го държи като свой… Къде са те отгледали такъв, рицарю? Откъде си?

— Оршански хоронжи!

— Пане оршански хоронжи, жал ми е, че Радживилови губят такъв човек като ваша милост, защото с такива хора може да се направи много нещо. Ако не се отнасяше до мене… Хм! Не бих скъпил нищо, за да те спечеля…

— Късно е! — каза Кмичиц.

— Разбира се! — отговори князът. — Много късно! Но аз ти обещавам, че ще заповядам просто да те разстрелят, защото си достоен да загинеш с войнишка смърт… Какъв дявол в човешки образ! Отсред моите хора ме отвлече!

Кмичиц не отговори нищо: князът се замисли за малко, после викна:

— Най-сетне — все едно! Ако ме пуснеш веднага, няма да си отмъщавам! Ще ми дадеш само честна дума, че на никого няма да споменеш какво се случи и ще заповядаш на хората си да мълчат.

— И дума да не става! — каза Кмичиц.

— Откуп ли искаш?

— Не.

— Защо ме отвлече тогава, дявол да го вземе?! Не разбирам!

— Много трябва да се говори! Ще узнаеш по-късно, ваше княжеско височество.

— А какво ще правим по пътя, ако не приказваме? Едно нещо признай, рицарю, че ме отвлече в момент на гняв и отчаяние… и сега сам не знаеш добре какво да правиш с мене.