Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Да отидем тогава да го видим.

— На услугите ви, ваше княжеско височество. Князът взе шапката си и излязоха.

Пред портата хората на Кмичиц държаха два резервни, напълно оседлани коне, единият от тях беше наистина много расов, чер като гарван, със стрелка на челото и бяло петно над копитото на десния заден крак; щом видя господаря си, той изцвили леко.

— Този е, нали! Отгатвам! — каза княз Богуслав. — Не зная дали е такова чудо, както ми каза, но е наистина добър кон.

— Я го разтъпчете! — викна Кмичиц. — Или не! Чакай, сам ще го възседна!

Войниците прикараха коня, пан Анджей скочи на него и започна обездна около портата. Под опитния ездач конят изглеждаше два пъти по-хубав. Далакът играеше в него, когато той се движеше в тръс, изпъкналите му очи придобиха блясък и изглеждаше, че през ноздрите си изхвърля огън отвътре, а вятърът развяваше гривата му Пан Кмичиц правеше кръгове, сменяше хода, накрай долетя до самия княз, та ноздрите на коня бяха не по-далече от една крачка от лицето му, и викна:

— Алт!

Конят се опря на четирите си крака и застана като вкопан.

— Е, какво? — каза Кмичиц.

— Както казват: очи и крака на елен, вървеж на вълк, ноздри на лопатар, а гърди на жена! — каза княз Богуслав. — Има всичко, което е необходимо. И разбира немска команда, нали?

— Защото го обучаваше моят кавалкатор 147 147 Обездвач на коне. — Бел.прев. Зенд, който беше курландец.

— А бърз ли е?

— Вятърът не ще може да настигне ваше княжеско височество, когато си на него! Татарин няма да избяга пред него!

— Добър трябва да е бил кавалкаторът, виждам, че конят е и много добре обучен.

— Дали е обучен? Ваше княжеско височество не ще повярва! Той така се движи в строя, че когато редицата върви в галоп, можеш, ваше княжеско височество, да пуснеш юздите, но той дори с половин ноздра няма да излезе по-напред от редицата. Ако ваше княжеско височество благоволи да опита и ако на петстотин крачки излезе дори с половин глава напред, ще ти го дам даром.

— Това би било най-голямото чудо, да не излезе напред с пуснати юзди.

— И чудо, и удобство, защото двете ръце са свободни. Често пъти се случваше в едната ръка да държа сабята, в другата пистолет, а конят вървеше свободно.

— Ами ако редицата завива?

— Тогава ще завие и той, без да разваля линията.

— Невъзможно! — каза князът. — Това никой кон няма да направи. Във Франция съм виждал конете на кралските мускетари, те са много добре обучени, много изкусно, за да не развалят дворцовия церемониал, но пак трябва да се водят с юздите.

— Тоя кон има човешки ум… Нека ваше княжеско височество опита сам.

— Дай го! — каза князът, след като помисли малко. Кмичиц сам придържа коня, а князът скочи леко на седлото и започна да потупва жребеца по лъскавия врат.

— Странно нещо! — каза той. — И най-добрите коне наесен стават космати, а тоя е гладък като кадифе. А накъде ще тръгнем?

— Ще тръгнем напред в редица и ако ваше княжеско височество разреши, към другата страна, към гората. Там пътят е равен и широк, а към града биха могли да ни попречат някакви коли.

— Нека бъде към гората!

— Точно хиляда крачки! Пусни, ваше княжеско височество, юздите и в галоп… По двама души от всяка страна, аз малко по-назад.

— Строй се! — каза князът.

Редицата се строи и насочи конските глави към пътя от града навън. Князът стоеше в средата.

— Тръгвай! — каза той. — Веднага в галоп!… Марш!

Редицата се понесе и след малко летеше като вихър. Облак прах ги закри от очите на придворните и конярите, които се бяха събрали на група пред портата и наблюдаваха любопитно бягането. Обучените коне пръхтяха от усилие и при най-голяма бързина бяха изминали петстотин крачки, а може би и повече, но жребецът на княза, макар да не беше държан за юздите, наистина не излезе нито с един пръст напред. Преминаха още толкова път, внезапно Кмичиц се обърна и като видя зад себе си само облак прах, през който едва се виждаше домът на старостата, а застаналите пред него хора съвсем не се забелязваха, викна със страхотен глас:

— Дръж го!

В тоя миг Билоус и грамадният Завратински хванаха княза за двете ръце, та чак костите му изпукаха в ставите, и като го държаха в железните си длани, започнаха да пришпорват своите коне.

В средата княжеският кон все се държеше в редицата, без да остава или да излиза дори с един пръст напред. Изумлението, уплахата, вятърът, който биеше в лицето на княз Богуслав, го направиха в първия момент да занемее. Той се дръпна веднъж-дваж, но без резултат, само болката от извитите ръце го прониза цял.