Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Ето как стои работата: князът вилненски воевода обосновава всичките си постъпки с доброто и спасението на Жечпосполита. Тая Жечпосполита не му слиза от устата. Благоволи, ваше княжеско височество, да ми кажеш искрено дали това е привидно поради необходимост или князът хетман наистина има предвид само доброто на Жечпосполита?…

Богуслав хвърли бърз, бегъл поглед към пан Анджей.

— Ами ако ти кажа, че това е само привидно, би ли помагал и по-нататък?

Кмичиц сви небрежно рамене.

— О! Както казах, моето богатство ще порасне покрай богатствата на ваши княжески височества. Стига това да стане, всичко друго ми е все едно!

— От тебе ще стане човек! Помни, че аз ти предричам това. Но защо братовчед ми никога не е разговарял откровено с тебе по тия неща?

— Може би поради скрупули, а може би ей така, не е станало дума!

— Ти имаш ясен ум, рицарю; напълно вярно е, че той е човек със скрупули и не обича да показва истинската си кожа. Това е точно така. Такава му е природата. Ами че той и с мене като приказва, щом се забрави, веднага почва да украсява речта си с думи за обич към отечеството. И едва когато му се изсмея в очите, тогава се опомня. Вярно е това! Вярно!

— Значи това е само за очи? — попита Кмичиц.

Князът обърна стола си, седна на него като на кон, подпря ръце върху облегалката и помълча малко, сякаш се колебаеше, а след това каза:

— Слушай, пане Кмичиц! Ако ние, Радживиловци, живеехме в Испания, във Франция или Швеция, където синът наследява бащата и където правата на краля се дават от самия Бог, тогава — с изключение само при някои вътрешни размирици, при угасване на кралския род или при някои други необикновени събития — ние сигурно щяхме да служим на краля и отечеството, като се задоволяваме само с ония най-висши постове, които ни се падат поради произхода и имотното ни състояние. Но тук, в тая държава, където кралската власт не се крепи на божественото право, а кралят е избиран от шляхтата, където всичко става in liberis suffragiis 143 143 По силата на свободно гласуване (лат.). — Бел.прев. , ние основателно си задаваме въпроса: защо трябва да властва Ваза, а не Радживил?… С Ваза е още нищо, понеже той произхожда от наследствени крале, но кой ще ни гарантира, кой ще ни увери, че след рода Ваза на шляхтата не ще й хрумне да качи на кралския и великокняжеския трон дори пан Харашимович или някой си пан Мелешко, или някакъв си пан Пеглашевич от Пседерци. Пфу! По дяволите, рицарю, време е да се свърши с всичко това!… Погледни немците! Колко самостоятелни князе там биха се съгласили да бъдат при нас подстарости, като се вземат предвид богатствата им. А те са самостоятелни, владетели са, имат suffragia в сеймовете на Райха, корони носят на главите си и заемат места пред нас, при все че би трябвало да носят опашките на мантиите ни. Време е да се сложи край на всичко това, пане рицарю, време е да се осъществи онова, което замисляше още баща ми.

Тук князът се оживи, стана от стола и започна да се разхожда из стаята.

— Това няма да стане без трудности и пречки — продължи той, — защото олицките и нешвежките Радживиловци не искат да ни помагат. Зная, че княз Михал е писал на братовчеда, че ние сме трябвало по-скоро да си посипем главите с пепел, а не да мислим за кралски мантии. Нека той си посипва главата с пепел, нека се отдава на покаяние, нека отиде в забрава, нека йезуитите му щавят кожата с камшик; щом се задоволява да бъде само крайчи, нека реже петли през целия си добродетелен живот чак до добродетелната си смърт! И без него ще минем и няма да отпуснем ръце, понеже тъкмо сега му е времето. Жечпосполита отива по дяволите, тя е вече толкова безсилна, толкова пропаднала, че на никого не може да се противопостави. Всички минават през границите й като през съборен плет. Това, което стана тук с шведите, не се е случвало досега никъде по света. Ние, пане рицарю, наистина можем да пеем: „Deum Laudamus! 144 144 Тебе Бога хвалим! — първите думи на благодарствен църковен химн у католиците. — Бел.прев. “, но, от друга страна, това е нечувано и небивало нещо… Как така, нашественик напада страната ни, нашественик, познат с хищническия си характер, и не само че не среща отпор, ами всеки напуска досегашния си господар и бърза при новия: магнати, шляхта, войска, замъци, градове, всички!… Без чувство на почит, без да ги е грижа за името си, за честта си, без срам!… Историята не познава друг такъв случай! Пфу, пане рицарю! Мръсници без съвест и без амбиция живеят в тая страна!… Та как няма да загине такава страна? Разчитаха на шведското благоволение! Ще има да видите това благоволение! Там, във Велкополска, шведите вече са стъпили върху шията на шляхтата!… И така ще бъде навсякъде — друго не може да се чака, такъв народ трябва да загине, трябва да бъде презрян и да стане слуга на съседите си!…