Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Е, това се нарежда добре! Ще си спестиш път, ваша милост… При все че… може би е жалко, дето няма да бъдеш в Подлесието, между главите на конфедерацията там има и един твой съименник… Би могъл да го привлечеш на наша страна.

— Не бих имал време за това — каза Кмичиц, — понеже бързам за шведския крал и пан Любомирски.

— А, значи имаш писма и до пана коронния маршал? Ей, отгатвам по каква работа… Някога пан маршалът искаше да сватосва сина си с дъщерята на Януш… Дали хетманът не иска сега да поднови деликатно преговорите?…

— Точно за това става дума.

— И двамата са още съвсем деца… Хм! Това е деликатна мисия, понеже за хетмана не е много удобно пръв да предлага. Освен това…

Тук князът смръщи вежди.

— Освен това от тая работа няма да излезе нищо… Дъщерята на княза хетман не е за Хераклиуш. Аз ти казвам това! Князът хетман е длъжен да разбере, че неговото богатство трябва да си остане в ръцете на Радживиловци.

Кмичиц погледна княза учуден, а той се разхождаше с все по-бърза крачка по стаята. Внезапно се спря пред пан Анджей и каза:

— Дай ми честна рицарска дума, че ще отговориш вярно на въпроса ми.

— Ваше княжеско височество — каза Кмичиц, — лъжат само тия, които се страхуват, а аз не се боя от никого.

— Князът воевода поръча ли ти да скриеш от мене за преговорите с Любомирски?

— Ако имах такава заповед, изобщо не бих споменал за пан Любомирски.

— Може да си се изпуснал неволно. Дай честна дума!

— Давам — каза Кмичиц и смръщи вежди.

— Товар ми свали от сърцето, защото мислех, че князът воевода води двойна игра и с мене.

— Не разбирам, ваше княжеско височество.

— Не исках да се оженя във Франция с Роханувна, без да смятам цяла дузина други княгини, с които ме сватосваха… Знаеш ли защо?

— Не зная.

— Защото между княза воевода и мене има споразумение, че момичето му и богатството му растат за мене. Като верен слуга на Радживилови можеш да знаеш всичко.

— Благодаря за доверието… Но ти, ваше княжеско височество, се лъжеш… Аз не съм слуга на Радживилови.

Богуслав широко отвори очи.

— А какъв си?

— Не съм дворцов служител, а хетмански полковник и освен това роднина на княза воевода.

— Роднина?

— Защото съм от една кръв с рода Кишки, а майката на хетмана е от тоя род.

Княз Богуслав гледа известно време Кмичиц, по лицето на когото се бе появила лека руменина. Внезапно князът протегна ръка и каза:

— Извинявам се, братовчеде, и те поздравявам за роднинството.

Последните думи бяха казани с някаква небрежна или изискана учтивост, в която обаче имаше нещо направо болезнено за пан Анджей. Бузите му се зарумениха още повече и той вече ха да зине, за да реагира живо, но вратата се отвори и на прага се появи губернаторът Харашимович.

— Има писмо за ваше благородие — каза княз Богуслав. Харашимович се поклони на княза, а после на пан Анджей, който му подаде писмото на княза.

— Чети, ваше благородие! — каза княз Богуслав. Харашимович започна да чете:

„Пане Харашимович! Сега е време да покажете доброжелателството на добрия слуга към господаря си. Каквито пари можете да съберете и вие в Заблудов, и пан Пшински в Орля…“

— Пан Пшински го съсякоха конфедератите в Орля — прекъсна го князът, — затова пан Харашимович си е плюл на петите…

Подстаростата се поклони и продължи да чете:

„… и пан Пшински в Орля било от данъци, било от наеми, аренди…“

— Конфедератите вече ги събраха — отново го прекъсна княз Богуслав.

„… изпращайте ми ги веднага (продължаваше да чете Харашимович). Ако можете, заложете и някои села на съседи или граждани, като вземете колкото можете повече пари за тях, изобщо където ви падне случай да вземете пари, потрудете се за това и ми ги изпращайте. Конете и всички вещи, каквито има там, о, и големия полилей в Орля, и всичко друго, картините и покъщнината, а преди всичко оръдията, които се намират в коридора, изпратете до негово височество княза братовчед, защото иначе ще трябва да се страхуваме от грабежи…“

— Отново закъснял съвет, оръдията са вече с мене! — каза князът.

„А… Ако е тежко да се карат с лафетите, вземете само оръдията, без лафетите, но ги покрийте, за да не се вижда какво карате. И тия неща да се пренесат час по-скоро в Прусия, като се пазят най-много от изменниците, които вдигнаха бунт във войската ми и разнебитват староствата ми…“

— Ой, за разнебитване ги разнебитват! Ще ги смачкат на извара! — отново пресече князът.