Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Той беше още млад човек, на трийсет и пет години, а изглеждаше най-много на двайсет и пет. Кмичиц го познаваше, но винаги го гледаше с любопитство, първо, поради голямата рицарска слава, на която се радваше княз Богуслав и която бе придобил главно чрез дуели с разни чуждестранни магнати, и второ, поради особената му фигура, която човек не можеше да забрави никога, щом я види веднъж. Защото князът беше висок и със силно телосложение, но на широките му плещи се издигаше съвсем малка глава, сякаш беше взета от друго тяло. Лицето му беше също така необикновено дребно, едва ли не юношеско, а и в него нямаше съразмерност: носът беше голям, римски, а очите огромни, с неизразима хубост и блясък, с почти орлова смелост на погледа. При тия очи и нос останалото лице, обградено на всичко отгоре с дълги и буйни букли коса, се губеше, току-речи, напълно; устата беше почти детска, над нея малки мустачки, които едва покриваха горната устна. Нежността на кожата, подсилвана от червилото и белилото, го правеше да прилича на девойка, а същевременно дързостта, гордостта и самоувереността, които се отразяваха върху лицето му, караха да не се забравя, че това е оня прочут chercheur de noises 137 137 Търсач на свади, скандалджия (фр.). — Бел.прев. , както го наричаха във френския двор, човекът, при когото острата дума излизаше много лесно от устата, но шпагата още по-лесно от ножницата.

В Германия, в Холандия и Франция разказваха чудеса за военните му подвизи, за разправиите, приключенията и дуелите му. Той именно в Холандия се е хвърлял в най-големия кипеж на битката, всред несравнимите полкове на испанската пехота, и със собствената си княжеска ръка е завладявал знамена и оръдия; той начело на полковете на оранския херцог е завладявал позиции, смятани от стари военачалници за непревземаеми; той начело на френски мускетари е разбивал при Рейн тежки немски хоронгви, добили грамаден опит в Трийсетгодишната война; той на дуел във Франция е ранил най-прочутия фехтовчик между френските рицари, принц де Фрьомуи; друг прочут дуелист, барон фон Гьотц, го молил на колене да му подари живота; той наранил барон Грот и тогава трябвало да чуе горчиви укори от братовчед си Януш, че унизява княжеското си достойнство, като се бие с хора, които не са му равни по положение; той най-сетне в присъствието на целия френски двор на бал в Лувър ударил по лицето маркграф де Рио, защото му натякнал „неприятно“.

То се знае, че в сметките не влизаха дуелите му incognito в по-малките градове, кръчмите и странноприемниците.

Князът беше смесица от изнеженост и необуздана смелост. При редките си и кратки посещения в бащиния край се забавляваше с разправии със семейството Сапеха и с лов. Но тогава горските трябваше да му намират мечки с малки мечета като по-опасни и ожесточени, срещу които отиваше, въоръжен само с копие. Все пак той скучаеше в отечеството си и както се каза, идваше без желание, най-често през време на война; с голяма храброст се беше отличил при Берестечко, Могилев, Смоленск. Войната беше неговата стихия, при все че проницателният му и гъвкав ум беше способен също така за интриги и дипломатически ходове.

В тях той умееше да бъде търпелив и издръжлив, много по-упорит, отколкото в любовните истории, чиято дълга поредица допълваше историята на живота му. По дворовете, където пребиваваше, князът беше страшилище за съпрузите с хубави жени. Навярно затова самият той не беше женен досега, при все че както високият му произход, така и почти несметното му богатство го правеха една от най-желаните партии в Европа. Сватосваха го самото френско кралско семейство, Мария Людвика полска, оранският херцог и вуйчо му, бранденбургският електор, но досега той предпочиташе свободата си.

— От зестра не се нуждая — казваше той цинично, — а другите удоволствия и без това не ми липсват.

Така беше достигнал до трийсет и пет годишна възраст.

Кмичиц, застанал на прага, наблюдаваше с любопитство лицето му, отразено в огледалото, а той разчесваше замислен косата над челото си; най-сетне, когато пан Анджей се покашля един-два пъти, каза, без да обръща глава:

— Кой е там? Не е ли куриерът от княза воевода?

— Не куриер, но от княза воевода! — отговори пан Анджей. Тогава князът обърна глава и като видя великолепно облечения младеж, разбра, че няма работа с обикновен слуга.

— Прощавай, ваша милост, пане рицарю — каза той любезно, — виждам, че съм се излъгал относно чина ти. Но струва ми се, че лицето ми е познато, ако и да не мога да си спомня името. Ти, ваша милост, си придворен на княза хетмана, нали?