Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Наричам се Кмичиц — отговори пан Анджей, — но не съм придворен, а полковник, откак докарах собствената си хоронгва при княза хетман.

— Кмичиц! — възкликна князът. — Същият Кмичиц, славният от последната война, който нападаше Ховански, а после не по-зле си вършел работата самостоятелно?… Ами че аз съм слушал много за ваша милост!

След тия думи князът започна да разглежда по-внимателно и с известна симпатия пан Анджей, защото от това, което беше чувал за него, го смяташе за човек от своя тип.

— Сядай, пане рицарю — каза той. — Приятно ми е да се запозная по-отблизо с тебе. Какво ново в Кейдани?

— Ето писмо от княза хетман — отговори Кмичиц.

Камериерите свършиха закопчаването на княжеските ботуши и излязоха, а князът строши печата и започна да чете. След малко върху лицето му се отрази досада и отегчение. Той хвърли писмото пред огледалото и каза:

— Нищо ново! Князът воевода ме съветва да се преместя в Прусия, в Тилжа или Тауроги, което върша, както виждаш, ваша милост. Ма foi! 138 138 Честна дума (фр.). — Бел.прев. Не разбирам братовчеда си… Съобщава ми, че електорът се намира в маркграфството и че поради шведите не може да премине в Прусия, а в същото време пише, че косата му настръхва, понеже не поддържам връзки с него нито de succursu 139 139 По въпроса за помощта (лат.). — Бел.прев. , нито de receptu 140 140 За отстъплението (лат.). — Бел.прев. . Но как да направя това? Ако курфюрстът не може да се промъкне през шведите, тогава как ще се промъкне моят пратеник? Седях в Подлесието, понеже нямах какво друго да правя. Ще ти кажа, мой рицарю, че се пуках от досада. Мечките в околностите на Тикочин избих; жените там смърдят на кожуси, а ноздрите ми не могат да понасят тая миризма… Но!… Ти разбираш ли френски или немски, пане рицарю?

— Разбирам немски — каза Кмичиц.

— Слава Богу!… Ще говоря на немски, че от вашия език устните ми изпръхват.

Като каза това, князът издаде напред долната си устна и започна да я пипа леко с пръсти, сякаш да се убеди дали не е изпръхнала или попукана; после погледна в огледалото и продължи:

— Стигнаха до мене слухове, че в околностите на Луков някакъв шляхтич Скшетуски имал прекрасна жена. Това е далече!… Все пак аз изпратих хора да я отвлекат и ми я доведат… Но ще повярваш ли, пане Кмичиц, не я намерили вкъщи!

— Цяло щастие — каза пан Анджей, — понеже това е жена на благороден рицар, славен збаражец, който се промъкнал от Збараж през цялата войска на Хмелницки.

— Мъжът бил обсаждан в Збараж, а аз щях да обсаждам жената в Тикочин… Мислиш ли, ваша милост, че и тя би се защитавала така ожесточено?

— При такава обсада ваше княжеско височество не би се нуждаел от военен съвет, та нека мине и без моето мнение! — отговори пан Анджей рязко.

— Вярно! Не си струва да се говори за това — отговори князът. — Връщам се към работата. Имаш ли, ваша милост, и други писма?

— Каквото имах за ваше княжеско височество, предадох го; имам още до шведския крал. Ваше княжеско височество не знаеш ли къде трябва да го търся?

— Нищо не зная. Откъде мога да зная? В Тикочин го няма, мога да ти гарантирам това, защото, ако веднъж надникнеше там, би се отрекъл от владичеството си над цялата Жечпосполита. Варшава е вече в шведски ръце, както ви писах, но и там не ще намериш негово кралско величество. Трябва да е при Краков или в самия Краков, ако досега не е тръгнал за кралска Прусия 141 141 Гданската област и Вармия, непосредствена част от полското кралство. — Бел.прев. . Във Варшава ще узнаеш всичко. По мое мнение Карл Густав трябва да помисли за пруските градове, защото не бива да ги оставя в тила си. Кой би се надявал, че когато цяла Жечпосполита изоставя краля си, когато цялата шляхта се присъединява към шведите, когато воеводствата се предават едно след друго — тъкмо тогава пруските градове, немците и протестантите не ще искат да чуят за шведите и ще се готвят за съпротива. Те искат да издържат докрай, те да спасяват Жечпосполита и да задържат Ян Казимеж! Когато започвахме тая работа, мислехме, че ще бъде другояче, че те преди всичко ще помогнат и на нас, и на шведите да нарежем тая питка хляб, който наричате ваша Жечпосполита. А ето че не се помръдват! Цяло щастие, че князът електор ги има там под око. Той вече им предложил помощ срещу шведите, но жителите на Гданск не му вярват и казват, че сами имали достатъчно сили…

— Това вече знаем в Кейдани — каза Кмичиц.

— Ако нямат достатъчно сили, във всеки случай имат добър усет — продължи князът, като се смееше, — защото мисля, че вуйчо електор толкова го е грижа за Жечпосполита, колкото мене или княза вилненски воевода.