Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Ваше княжеско височество казваше, че важното е доброто на отечеството…

— Ти не ме хващай за всяка дума, понеже аз предварително ти казах, че то е все едно, и слушай по-нататък. Аз зная добре, че макар княз Богуслав да подписа тук, в Кейдани, акта за унията с Швеция, все пак той не минава за техен привърженик. Нека пуска слухове, а и ти ги пускай по пътя, че съм го принудил да подпише въпреки неговите чувства. Хората с готовност ще повярват това, защото много пъти е бивало дори родни братя да принадлежат към различни партии. И ето така той ще може да спечели доверието на конфедератите, да покани началниците им при себе си уж за преговори, а после да ги хване и да ги откара в Прусия. Това ще бъде допустим и спасителен за отечеството начин, защото иначе тия хора ще ни погубят съвсем.

— Това ли е всичко, което трябва да сторя? — питаше Кмичиц с известно разочарование.

— Това е едва част, и то не най-важната. От княз Богуслав ще отидеш с писмата ми при самия Карл Густав. Аз не мога да се разбера тук с граф Магнус, откак стана клеванската битка. Той все още продължава да ме гледа накриво и не престава да предполага, че стига да се препъне кракът на шведите, стига татарите да се хвърлят срещу другия ни неприятел, тогава и аз ще се обърна срещу шведите.

— Като заключавам от това, което ваше княжеско височество казваше преди малко, тия предположения са основателни.

— Основателни или не, аз не желая той да подозира така и да наднича, за да разбере какви козове имам в ръката си. Пък и personaliter 132 132 Лично (лат.). — Бел.прев. той е неблагосклонен към мене. Навярно много неща пише срещу мене на краля, а непременно едно от двете: или че съм слаб, или че съм несигурен. Това трябва да се предотврати. Ти ще предадеш писмата ми на краля; ако те попита за клеванската битка, ще кажеш истината, нищо няма да добавиш, нищо не ще криеш. Можеш да му кажеш, че тия хора бях осъдил на смърт, а ти ги измоли от мене. Нищо няма да пострадаш от това, напротив — искреността ти може да се хареса. Няма да обвиняваш направо пред краля граф Магнус, защото той е негов баджанак… Но ако кралят така между другото те попита какво мислят хората тук, кажи му, че съжаляват, задето граф Магнус не се отплаща достатъчно на хетмана за искреното му приятелство към шведите; че самият княз (значи аз) много съжалява за това. А ако продължи да пита дали всички кралски войски са ме напуснали, ще кажеш, че това не е вярно, и като доказателство ще посочиш себе си. Разправяй, че си полковник, защото си такъв… Кажи, че привържениците на пан Гошевски са разбунтували войската, но добави, че между нас съществува смъртна омраза. Кажи, че ако граф Магнус ми беше изпратил малко оръдия и конница, отдавна щях вече да смажа въпросните конфедерати… че това е общото мнение. Най-сетне следи всичко, вслушвай се какво говорят приближените на кралската особа и съобщавай не на мене, а ако ти падне удобен случай, на княз Богуслав в Прусия. Може и чрез хора на електора, ако ги срещнеш. Ти като че ли знаеш немски?

— Имах другар, курландски шляхтич, някой си Зенд, когото съсякоха лауданците. От него доста понаучих немски. А и в Инфлантия съм бивал често.

— Това е хубаво.

— А къде ще намеря шведския крал, ваше княжеско височество?

— Ще го намериш там, където бъде. Във време на война днес може да е тук, а утре там. Ако го намериш при Краков, още по-добре, защото ще вземеш писма и за други личности, които живеят по ония места.

— Значи ще трябва да отида и при други?

— Да. Трябва да се добереш до коронния маршал пан Любомирски, аз особено държа да го привлечем към нашето дело. Той е влиятелен човек и от него зависят много неща в Малополска. Ако той пожелае да застане искрено на страната на шведите, тогава Ян Казимеж не ще има какво да прави повече в Жечпосполита. Ти не крий от шведския крал, че отиваш от моя страна при него, за да го спечелиш за шведите… Не се хвали с това направо, ами уж си се изпуснал в бързината. Това извънредно много ще го спечели за мене. Дано даде Бог пан Любомирски да мине на наша страна. Аз зная, че той ще се колебае; все пак надявам се, че писмата ми ще наклонят везните, понеже има причина, поради която той трябва много да държи на моята благосклонност. Ще ти кажа как стоят работите, за да знаеш как да постъпваш. Отдавна вече пан маршалът ме обикаля като мечка в дебрите и се мъчи отдалече да разбере дали не бих дал единствената си дъщеря за сина му Хераклиуш. Те са още деца, но може да се сключи споразумение, на което маршалът държи повече от мене, понеже втора такава наследница няма в цяла Жечпосполита и ако двете богатства се съединят, тогава не ще има равно на тях в целия свят… Това е хубав залък! А какво остава, ако маршалът почне да се надява, че синът му може да получи като зестра от дъщеря ми и короната на велик княз. Ти събуди у него тая надежда и кълна се, че той ще се съблазни от това, защото повече мисли за собствения си дом, отколкото за Жечпосполита…