Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Такива ли големи скрупули имаш? Но да оставим това! Казах ти, че ако желаеш да заминеш оттук, имам за тебе задача, и то много почетна. Ганхоф ми се умилква за нея всеки ден. Вече мислех да му я възложа… Но не би трябвало, защото там трябва да отиде някой по-значителен, с не какво да е име и не чуждо, а полско, което само по себе си да свидетелства, че не са ме напуснали всички и че още има влиятелни хора, които държат на мене… Ти си точно за това, понеже имаш и добра фантазия, и повече обичаш да ти се кланят, а не сам да се кланяш.

— За какво става дума, ваше княжеско височество?

— Трябва да се предприеме далечно пътуване…

— Още днес съм готов!

— И на свои разноски, защото аз съм зле с парите. Едни имоти зае неприятелят, други се опустошават от свои, доходите не идват навреме; а цялата войска, която се намира при мене, сега премина на мои разноски. Пан подскарбият, когото държа тук под ключ, сигурно не ще им даде нито грош, първо, защото не би искал, и второ, понеже сам няма. Колкото обществени пари има, вземам ги, без да питам; но нима те са много? А от шведите по-скоро ще получиш всичко друго, но не пари, защото и на тях самите им треперят ръцете, като видят всяка стотинка.

— Няма нужда да ми описваш всичко това, ваше княжеско височество. Ако замина, ще замина на свои разноски.

— Но там ще трябва много да се харчи, да не се скъпиш!…

— Съвсем няма да се скъпя!

Лицето на хетмана засия, понеже той наистина нямаше налични средства, при все че неотдавна беше ограбил Вилно, а освен това беше алчен по природа. Вярно беше също така, че доходите от безкрайните му земи, които се простираха от Инфлантия до Киев и от Смоленск до Мазовше, действително бяха престанали да постъпват, а разноските за войската растяха с всеки изминат ден.

— Това ми харесва! — каза той. — Ганхоф веднага би започнал да чука по касата ми, а ти си друг човек. Сега слушай каква е работата.

— Слушам най-внимателно.

— Най-напред ще заминеш за Подлесието. Това е periculosa 130 130 Опасна, свързана с опасности (лат.). — Бел.прев. експедиция, защото там се намират конфедератите, които са напуснали стана и действат срещу мене. Как ще им се изплъзнеш, това е твоя работа. Якуб Кмичиц може би ще те пощади, но се пази от Хороткевич, Жеромски и особено от Володиовски с неговата лауданска компания.

— Аз бях вече в техни ръце и не ми се случи нищо.

— Това добре. Ще се отбиеш в Заблудов, където се намира Харашимович. Ще му кажеш да ми изпрати всичките пари, които може да събере от моите доходи, от данъците и от каквото може, но не тук, а в Тилжа, където са вече вещите ми. Каквото може да заложи от имотите ми или от инвентара, нека го заложи, каквото може да вземе от евреите, нека вземе… Второ, нека мисли за конфедератите, да ги погуби някак. Но това вече не е твоя грижа, аз сам ще му дам инструкции. Ти му предай моето писмо и продължи веднага за Тикочин, при княз Богуслав.

Тук хетманът спря и започна да диша шумно, защото продължителното говорене го измъчваше много. Кмичиц се взираше жадно в него, защото душата му се дърпаше да заминава и той чувстваше, че това пътуване, пълно с очаквани приключения, ще бъде балсам за вътрешните му терзания.

След малко хетманът продължи:

— Блъскам си главата да разбера защо княз Богуслав още седи в Подлесието… За Бога! Той може да погуби и мене, и себе си. Запомни добре това, което ти казвам, защото освен дето ще му предадеш моите писма, ще трябва да ги подкрепиш с живо слово и да му обясниш всичко, което не може да се напише. Знай, че вчерашните вести бяха добри, но не толкова добри, колкото ги представих на шляхтата, и дори не толкова добри, колкото сам мислех отначало. Шведите наистина са добре: заели са Велкополска, Мазовше, Варшава, Шерадското воеводство им се е предало, преследват Ян Казимеж към Краков и непременно ще обсадят Краков. Ще го отбранява Чарнецки, той е новоизпечен сенатор, но трябва да призная, че е добър военачалник. Кой може да предвиди какво ще се случи?… Наистина шведите знаят да превземат крепости, а нямаше дори време за подсилването на Краков. Все пак това шаркаво кастеланче може да се държи месец, два, три. Понякога стават чудеса, всички помним Збараж… Та ако се държи упорито, дяволът може да обърне всичко наопаки. Учи се на тайните на политиката. И така преди всичко трябва да знаеш, че във Виена не ще гледат с добро око на все по-голямата мощ на шведите и могат да дадат помощ… Татарите също са склонни да помагат на Ян Казимеж, това зная добре; те ще тръгнат масово срещу казаците и Москва, а тогава войските в Украйна, командвани от Потоцки, ще дойдат на помощ… Днес Ян Казимеж се намира в отчаяно положение, но утре щастието може да бъде на негова страна…