Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Тук князът трябваше отново да даде почивка на изморените си гърди, а пан Анджей изпитваше странно чувство, за което засега сам не можеше да си даде сметка. Ето че той, радживиловски и шведски привърженик, сякаш чувстваше силна радост при мисълта, че щастието може да измени на шведите.

— Суханец ми разправи — каза князът — как се е развило сражението при Видава и Жарнов. При първата среща нашите предни части… исках да кажа полските… смазали шведите на дреб. Това не е народно опълчение… и шведите загубили дух.

— Но нали и на двете места спечелили победа?

— Спечелили, защото хоронгвите на Ян Казимеж се разбунтували, а шляхтата заявила, че ще стои в строя, но не желае да се бие. Все пак оказало се, че на бойното поле шведите не са по-добри от редовните полски войски. Победят ли поляците един-два пъти, духът може да се промени. Щом Ян Казимеж получи парична помощ, за да изплати заплатите на войниците, те не ще се бунтуват. Потоцки няма много хора, но това са хоронгви обучени и хапливи като оси. С тях ще дойдат и татари, а електорът нещо не ни помага.

— Как така?

— Ние с Богуслав разчитахме, че той веднага ще влезе в съюз с шведите и с нас, понеже знаем какви са чувствата му към Жечпосполита… Но той е прекалено предпазлив и мисли само за собственото си добро. Изглежда, че чака да види какво ще стане, а в това време влиза в съюз, но с пруските градове, които са верни на Ян Казимеж. Мисля, че от това ще излезе някакво коварство, освен ако електорът не е такъв, какъвто го мислим, или напълно се съмнява в шведското щастие. Но докато това се изясни, срещу шведите съществува тоя съюз и нека само да препънат крак в Малополска, тогава Велкополска и Мазурия ще се вдигнат веднага. Прусите ще тръгнат с тях и може да се случи…

Тук князът изтръпна, сякаш ужасен от предположението си.

— Какво може да се случи? — попита Кмичиц.

— Шведите да не излязат живи от Жечпосполита! — отвърна мрачно князът.

Кмичиц смръщи вежди и мълчеше.

— Тогава — продължи хетманът с нисък глас — и ние бихме паднали толкова ниско, колкото високо бяхме по-рано…

Пан Анджей скочи от мястото си с огнени очи, с червени петна на лицето и викна:

— Ваше княжеско височество! Какво значи това?… А защо неотдавна ми казваше, че Жечпосполита е пропаднала и че може да бъде спасена само в съюз с шведите чрез особата и бъдещото владичество на ваше княжеско височество?… Кое да вярвам? Онова ли, което чух тогава, или това, което слушам днес? А ако е така, както ваше княжеско височество казва днес, тогава защо държим с шведите, вместо да ги бием?… Ето, душата ми гори за такова нещо!

Радживил се вгледа строго в младежа.

— Ти си дързък! — каза той.

Но Кмичиц беше вече яхнал собственото си увлечение като кон.

— После ще говорим какъв съм! Сега дай ми, ваше княжеско височество, респонс 131 131 Отговор (лат.). — Бел.прев. на това, което питам.

— Ще ти дам следния респонс — каза Радживил подчертано. — Ако нещата се обърнат така, както казвам, тогава ще почнем да бием шведите.

Пан Анджей престана да пръхти с ноздри, вместо това се плесна с длан по челото и викна:

— Глупак съм! Глупак!

— Това не ти отричам — каза князът — и ще добавя, че преливаш чашата със своята дързост. Знай, че аз те изпращам именно за да се ориентираш как ще се завърти щастието. Аз желая доброто на отечеството, нищо повече. Това, което казах, са предположения, които може да не се сбъднат и навярно не ще се сбъднат. Но човек трябва да бъде предпазлив. Който иска да не го отвлече водата, трябва да умее да плува, а който върви през гора, дето няма пътища, трябва да спира често и да се ориентира накъде трябва да върви… Разбираш ли?

— Ясно ми е като бял ден.

— Ние можем и трябва да се отдръпнем, ако така бъде по-добре за отечеството, но не ще можем да сторим това, ако княз Богуслав продължава да седи в Подлесието. Побъркал ли се е той, или какво? Като седи там, ще трябва да се обяви на едната или на другата страна: или на страната на шведа, или на Ян Казимеж, а това именно би било най-лошото.

— Аз съм глупав, ваше княжеско височество, понеже отново не разбирам нищо!

— Подлесието е близо до Мазовше и или ще го заемат шведите, или от пруските градове ще пристигне помощ срещу шведите. Тогава той ще трябва да избира.

— Но защо княз Богуслав да не избира?

— Защото, докато той не избере, дотогава шведите повече ще ни зачитат и трябва да поддържат съюза с нас; също и електорът. Но ако дойде обрат и се насочим срещу шведите, тогава той ще бъде звеното между мене и Ян Казимеж… Той ще трябва да ми улесни връщането, което нещо не би могъл да стори, ако преди това се обяви на страната на шведите. А понеже в Подлесието той скоро ще бъде принуден непременно да избира, нека замине за Прусия, за Тилжа, и там да чака развоя на събитията. Електорът си седи в маркграфството, затова Богуслав ще бъде най-значителната фигура в Прусия и може да вземе напълно прусите в ръцете си, да увеличи войската си и да застане начело на значителна сила… А тогава и едните, и другите ще дадат, каквото искаме, стига само да имат двама ни на своя страна, и нашият род не само че няма да падне, но ще се издигне, а това е важното.