Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Те не ще натежат толкова, че да осуетят цялата акция на ваше княжеско височество.

— Дори да не направят нищо повече от това, че по тяхна вина възникнаха дифиденции между мене и Понтус, вредата пак е неизмерима. Изясни се вече, че те не са били мои хора, но писмото със заплахите, които ми изпрати Понтус, си остана и аз няма да му простя за това писмо… Понтус е близък роднина на краля, но е още съмнително дали би могъл да стане и мой и дали радживиловските прагове не са много високи за него…

— Преговаряй със самия крал, ваше княжеско височество, а не с неговите слуги.

— Така и искам да постъпя… И ако не ме убият терзанията, хубав урок ще дам на това шведче… Ако не ме убият терзанията, но като че ли то ще стане, защото тук никой не ми скъпи нито тръните, нито болките… Тежко ми е! Тежко!… Кой би повярвал, че аз съм същият, който бях при Лойов, при Жечица, Мозир, Туров, Киев и Берестечко?… Цяла Жечпосполита гледаше само мене и Вишньовецки като две слънца!… Всичко трепереше пред Хмелницки, а той трепереше пред мене. И същата войска, която през времена на всеобщо поражение водех от победа към победа, днес ме напусна и като някакви отцеубийци вдигат ръка срещу мене.

— Но не цялата, защото има и такива, които още вярват във ваше княжеско височество! — каза Кмичиц доста пламенно.

— Още вярват… докато престанат! — отговори Радживил с горчивина. — Голямо благоволение от техни милости!… Дано даде Бог да не се отровя от това благоволение… Всеки от вас забива копие след копие в мене, макар че на мнозина и на ум не им идва, че правят това…

— Гледай намеренията, ваше княжеско височество, не думите.

— Благодаря за съвета… Отсега нататък ще следя внимателно какво лице ми показва всеки редник… и ревностно ще залягам да се харесам на всички…

— Горчиви са тия думи, ваше княжеско височество.

— А животът сладък ли е?… Бог ме е създал за велики дела, а аз съм принуден, ето на, да пилея силите си в околийска война, каквато едно шляхтишко село би могло да води с друго. Исках да се меря с могъщи монарси, а паднах толкова ниско, че съм принуден в собствените си имения да ловя някакъв си пан Володиовски. Вместо светът да се удивлява от силата ми, удивлява се от моята слабост, вместо за пепелищата на Вилно да платя с пепелищата на Москва, принуден съм да ти благодаря, че си обградил Кейдани с окопи… Тясно ми е… и се задушавам… не само защото ме задушава астмата… Слабостта ми ме убива… Бездействието ме убива… Тясно ми е и тежко!… Разбираш ли?…

— И аз мислех, че всичко ще тръгне другояче!… — каза мрачно Кмичиц.

Радживил започна да диша с мъка.

— Преди да увенчае главата ми друга корона, сложиха ми трънен венец. Наредих на астролога Адрес да гледа звездите… Той веднага състави хороскоп и казва, че конюнктурата е лоша, но че това ще мине. А ето че изпитвам мъки… Нощем нещо не ми дава да спя, нещо ходи из стаята… Някакви лица надзъртат в леглото ми, а понякога изведнъж ми става студено… Това значи, че смъртта минава край мене… Страдам… А трябва да бъда готов да посрещна още измени и изневери, тъй като зная, че има такива, които се колебаят…

— Няма вече такива! — отговори Кмичиц. — Който е смятал да се отрече, той вече си е отишъл.

— Не ме подвеждай, сам виждаш, че и малкото останали поляци започват да се оглеждат назад.

Кмичиц си спомни онова, което чу от Харламп, и замълча.

— Но нищо от това! — каза Радживил. — Тежко е и страшно, ала трябва да се издържи… Не казвай на никого това, което чу от мене… Добре, че вече имах атака на болестта си, та днес няма да се повтори, а тъкмо за днес се нуждая от много сили, искам да устроя пир и там трябва да показвам весело лице, за да повдигна духа на хората… Ти също се развесели и не говори никому нищо, защото всичко това ти казах само за да не ме измъчваш поне ти… Днес гневът ме овладя… Внимавай това да не се повтори, въпросът е за главата ти. Но аз вече ти простих… От тия окопи, с които си обградил Кейдани, не би се срамувал и самият Петерсон… Върви сега и ми изпрати тук Мелешко. Днес докараха бегълци от неговата хоронгва, все редници… Ще му заповядам да ги избеси до един… Трябва да се даде пример… Бъди здрав… Весело ще бъде днес в Кейдани!…

Рошенският мечник имаше тежка разправия с панна Александра, докато тя се съгласи да отиде на пиршеството, което хетманът устрои за хората си. Той трябваше почти със сълзи на очи да моли упоритата и смела девойка и да я заклева, че работата се отнася до главата му, че всички, не само военните, но и шляхтичите, които живеят в околностите на Кейдани, докъдето достигаше ръката на Радживил, трябва да се явят на пира под заплахата, че ще се изложат на княжеския гняв; как тогава могат да откажат ония, които са изложени на милостта или немилостта на тоя страшен човек. За да не постави в опасност чичо си, панна Александра се съгласи.