Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Ваша милост панове — каза Скшетуски след кратко мълчание, — мъчна е работата с тоя човек, защото той вярва в своя Радживил както турчин в Мохамеда си. И аз мислех като вас, че служи за лична полза или от амбиция, но не е така. Той не е лош човек, а умопобъркан.

— Ако той е признавал досега своя Мохамед — каза Заглоба, — аз дяволски му подкопах вярата в него. Видяхте ли как се потресе, когато прочете писмото. Между тях ще има голяма разправия, защото този момък е готов да се нахвърли срещу самия дявол, не само срещу Радживил. Кълна се в Бога, че ако някой ми подареше турско стадо, не щях да се зарадвам така, както от това, че го спасих от смърт.

— Вярно е — каза мечникът, — че той дължи живота си на ваша милост, никой не ще отрече това.

— Господ да му е на помощ! — каза Володиовски. — Сега да решим какво ще правим.

— Ами какво? Да яхваме конете и да тръгваме на път… Конете вече поотпочинаха — отговори Заглоба.

— Точно така. Да тръгваме час по-скоро! А ти, ваша милост, ще тръгнеш ли с нас? — попита Мирски мечника.

— Аз няма да мога да седя тук спокойно и също трябва да заминавам… Но ако ваша милост панове искате да тръгвате веднага, ще ви кажа откровено, че не ми е много удобно да се вдигам с вас. Щом оня си замина жив, тогава тук няма да ме изгорят или убият веднага, а за такъв път човек трябва да се поснабди с това-онова. Бог знае кога ще се върна… Трябва да се разпоредя за някои неща, по-хубавите вещи да скрия, инвентара да изпратя по съседи, да опаковам багажа. А имам и малко пари, които не бих искал да вземам в каруца. До утре сутринта ще бъда готов, но така изведнъж не мога.

— Ние пък не можем да чакаме, че меч виси над главите ни — отговори Володиовски. — А ти, ваша милост, къде искаш да се скриеш?

— В Бяловежките гори, както ме посъветвахте… Или поне момичето ще оставя там, защото аз още не съм стар и сабята ми може да послужи на отечеството и краля.

— Тогава остани със здраве, ваша милост… Дано даде Бог да се срещнем в по-добри времена.

— Да ви възнагради Бог, ваша милост панове, задето ми дойдохте на помощ. Сигурно ще се видим някъде заедно на бойното поле.

— Желаем ти добро здраве!

— Щастлив път!

И започнаха да се сбогуват, а после всеки отиваше и се покланяше на панна Александра.

— В Бяловежките гори ще видиш жена ми, ваша милост панно, както и момченцата ми. Прегърни ги от мене и цъфти в добро здраве — каза Ян Скшетуски.

— А понякога си спомняй за войника, който нямаше щастие да те спечели, но винаги е готов да ти свали звездите — добави Володиовски.

След тях се приближаваха и другите. Последен дойде и пан Заглоба.

— Сбогувай се и със стареца, прекрасно цвете! Прегърни пани Скшетуска и моите палавници. Те са добри момчета!

Вместо отговор Оленка хвана ръката му и я притисна мълчаливо до устата си.

Същата нощ, най-много два часа след заминаването на отряда на Володиовски, в Билевиче пристигна самият Радживил с конница, който идеше на помощ на Кмичиц, понеже се боеше да не би той да попадне в ръцете на Володиовски. Когато узна какво се бе случило, взе мечника заедно с Оленка и тръгна обратно за Кейдани, без да даде почивка дори на конете.

Хетманът беше безкрайно възмутен, като слушаше мечника, който разказваше всичко нашироко в желанието си да отклони от себе си вниманието на страшния магнат. По същата причина не смееше да протестира и срещу откарването си в Кейдани и в душата си беше доволен, че бурята се свърши с това. А Радживил, ако и да подозираше мечника, че действа и заговорничи срещу него, имаше наистина твърде много грижи, та не можеше да мисли сега за това.

Бягството на Володиовски можеше да промени работите в Подлесието. Хороткевич и Якуб Кмичиц, които стояха там начело на конфедерираните против хетмана хоронгви, бяха добри войници, но недостатъчно влиятелни, поради което цялата конфедерация не беше с особено значение. Но с Володиовски бяха избягали хора като Мирски, Станкевич и Оскерко, без да смятаме самия малък рицар, всички отлични офицери и обградени с всеобщо признание.

Все пак в Подлесието беше и княз Богуслав, който се съпротивляваше на конфедератите с придворните хоронгви, като при това непрекъснато очакваше помощ от вуйчо си електора; но вуйчото електор се бавеше, изглежда, че очакваше да види как ще се развият събитията; а противната войска растеше по сила и всеки ден към нея се присъединяваха нови привърженици.

По едно време хетманът искаше да тръгне сам за Подлесието и с един замах да смаже бунтовниците, но го спираше мисълта, че щом кракът му излезе извън границите на Жмудж, целият край веднага ще въстане и тогава авторитетът на Радживиловци пред шведите ще падне до нула.