Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Точно така! — каза Володиовски.

— Той е виновен и заслужава това, което му се случи! — каза Станислав Скшетуски. — Но повече бих желал да видя на негово място Радживил или Опалински!… Ах, Опалински!

— Най-добро доказателство за голямата му вина имате в това, ваша милост панове — намеси се Оскерко, — че тая девойка, на която беше годеник, не намери нито една дума в негова защита. Аз я наблюдавах внимателно и видях колко страдаше, но мълчеше, защото как може да се застъпва за един предател?!

— А някога тя го обичаше искрено, зная това! — каза мечникът. — Разрешете, ваша милост панове, да отида да видя какво става с нея, това е тежко преживяване за една жена.

— И стягай се, ваша милост, за път! — извика дребният рицар. — Ние тръгваме веднага щом ни починат конете. Кейдани е много близо оттук, а Радживил трябва вече да се е върнал там.

— Добре! — каза шляхтичът. И излезе от стаята.

След миг се разнесе неговият пронизителен вик. Рицарите се затекоха по посоката на гласа, без да разбират какво се е случило, дотърчаха и слугите със свещи и видяха пан мечника да вдига Оленка, която бе намерил паднала в безсъзнание на пода.

Володиовски скочи да му помага и двамата я сложиха на софата; тя обаче не даваше признаци на живот. Започнаха да я свестяват. Дотърча старата ключарка с лекарства и най-сетне девойката отвори очи.

— Тук нямате работа, ваша милост панове — каза старата ключарка. — Вървете в другата стая, а ние вече ще се оправим.

Мечникът изведе гостите.

— По-добре да не беше ставало всичко това — казваше смутеният домакин. — Можехте да вземете със себе си тоя нещастник и да го свършите някъде по пътя, а не у мене. Как да пътувам сега, когато момичето е едва живо?… Току-виж, че се е разболяло.

— Станалото — станало — каза Володиовски. — Ще настаним девойката в карета, защото трябва да бягате. Отмъстителността на Радживил не прощава на никого.

— А може и девойката да се съвземе бързо — каза Ян Скшетуски.

— Има готова и впрегната удобна карета, Кмичиц я е докарал със себе си — каза Володиовски. — Пане мечник, иди, ваша милост, и кажи на девойката как стои работата, че заминаването не бива да се отлага, та нека събере силите си. Ние трябва да тръгваме, а до утре сутринта хората на Радживил могат да дойдат тук.

— Вярно — каза мечникът, — отивам!

Отиде и след някое време се върна със сродницата си, която не само че се бе напълно свестила, но вече беше облечена за път. Само по лицето си имаше силни румени петна, а очите й блестяха трескаво.

— Да вървим, да вървим!… — повтори тя, като влезе в стаята.

Володиовски излезе за малко в пруста, за да изпрати хора за каретата, после се върна и всички започнаха да се стягат за път.

Преди да мине четвърт час, зад прозорците се разнесе тракане на колелата и тропот на конски копита по камъните, с които беше постлан пътят пред къщата.

— Да вървим! — каза Оленка.

— На път! — викнаха офицерите.

В тоя миг вратата се отвори широко и пан Заглоба се втурна като бомба в стаята.

— Спрях екзекуцията! — викна той.

От румена Оленка в миг стана бяла като тебешир: изглеждаше, че пак ще припадне, но никой не й обърна внимание, понеже всички очи бяха обърнати към Заглоба, който в това време пъхтеше като кит и се мъчеше да си поеме дъх.

— Спрял си екзекуцията, ваша милост? — попита Володиовски слисан. — Защо?

— Защо ли?… Чакай да си поема дъх… Защото, ако не е бил Кмичиц, ако не е бил този благороден рицар, всички ние, които сме тук, щяхме да висим изтърбушени по кейданските дървета… Пфу… Нашия благодетел искахме да убием, ваша милост панове!… Пфу!…

— Как е възможно това? — викнаха всички едновременно.

— Как е възможно ли? Четете това писмо и ще получите отговора.

Тук пан Заглоба даде писмото на Володиовски, а той почна да го чете, като прекъсваше час по час и поглеждаше към другарите си, защото това беше онова писмо, в което Радживил кореше горчиво Кмичиц, че поради неговото настойчиво ходатайство не ги екзекутирал в Кейдани.

— Е, какво? — повтаряше при всяка пауза пан Заглоба. Както знаем, писмото свършваше с нареждане Кмичиц да докара в Кейдани мечника и Оленка. Пан Анджей, изглежда, затова го бе носил у себе си, та при необходимост да го покаже на мечника, но не беше станало нужда.

Преди всичко обаче не оставаше никаква сянка от съмнение, че ако не е бил Кмичиц, двамата Скшетуски, пан Володиовски и Заглоба са щели да бъдат избити немилостиво в Кейдани веднага след оня прословут договор с Понтус де ла Гард.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.