Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ние имаме езици в устата си и можем да отговаряме сами за себе си! — каза пан Худзински.

— Без да чакаме кой какво ще реши за нас! — добави пан Довгирд от Племборг.

— Виждаш ли, пане мечник — отвърна Кмичиц, като се престори, че смята за съгласие недоволните думи на шляхтичите, — знаех аз, че това са тактични мъже. Впрочем, за да не ги обидим, и тях каня в Кейдани от името на княза.

— Излишно благоволение! — отговориха двамата. — Ние имаме друга работа.

Кмичиц ги погледна някак особено, после каза студено, сякаш на някое четвърто лице:

— Когато князът кани, не бива да му се отказва!

При тия думи другите двама станаха от столовете си.

— Значи това е принуда? — каза мечникът.

— Пане мечник, благодетелю — отвърна живо Кмичиц. — Тяхна милост ще отидат и да искат, и да не искат, понеже на мене така ми харесва, но по отношение на ваша милост не желая да употребя сила и най-любезно моля да изпълниш волята на княза. Аз съм на служба и имам заповед да откарам ваша милост, но докато се надявам, че ще постигна нещо с молба, не ще престана да моля… Освен това заклевам се пред ваша милост, че косъм няма да падне от главата ти. Князът желае да говори с тебе и иска през това неспокойно време, когато дори селяните образуват въоръжени групи и грабят, ти да живееш в Кейдани. Ето цялата работа. Там ваша милост ще бъдеш третиран със съответното уважение като гост и приятел, за което ти се дава честна дума.

— Като шляхтич протестирам! — каза мечникът. — И законът ме брани!

— И сабите! — викнаха Худзински и Довгирд.

Кмичиц започна да се смее, после смръщи вежди и каза:

— Ваша милост панове, приберете тия саби, че ще заповядам и двама ви да изправят при плевнята и да ви теглят куршума!

При тия думи шляхтичите изтръпнаха и започнаха да се споглеждат помежду си и да гледат към Кмичиц, а мечникът възкликна високо:

— Това е най-ужасно насилие срещу шляхтишките свободи, срещу привилегиите ни!

— Няма да има насилие, ако ваша милост послушаш доброволно — отвърна Кмичиц, — и доказателство за това е фактът, че аз оставих драгуните в селото, а дойдох тук сам, за да те моля като съсед съседа. Недей ми отказва, защото времената сега са такива, че мъчно може да се прощава за такъв отказ. Сам князът ще се извини на ваша милост и бъди уверен, че ще бъдеш приет като съсед и приятел. Разбери и това, че ако щеше да е другояче, тогава аз бих предпочел сто пъти да получа куршум в главата, отколкото да идвам тук за ваша милост. Докато съм жив, косъм няма да падне от никоя билевичувска глава! Помисли, ваша милост, кой съм аз, спомни си пан Хераклиуш, неговото завещание и сам реши дали князът хетман би избрал мене, ако смяташе да постъпи неискрено с ваша милост.

— Тогава защо употребява насилие, защо трябва да пътувам по принуда?… Как мога да му повярвам, когато цяла Литва говори за репресиите, на които са подложени благородни граждани в Кейдани?

Кмичиц си отдъхна, тъй като от думите и гласа разбра, че мечникът почва да се колебае.

— Ваша милост благодетелю! — каза той почти весело. — Между съседите принудата често пъти води началото си от чувствата. Ами когато ти, ваша милост, заповядаш да свалят на мил гост колелото от колата му и самата нея затваряш в хамбара, нима това не е принуда? Ами когато го караш да пие, при все че виното вече тече през носа му, нима това не е принуда! А тук знай, ваша милост, че дори да ми се наложи да те вържа и вързан да те карам между драгуните за Кейдани, това ще бъде за твое добро… Помисли само: разбунтувани войници се влачат и вършат беззакония, селяните образуват тайфи, шведската войска се приближава, а ти мислиш, ваша милост, че ще се запазиш от неприятности в тоя кипеж, че днес-утре едните или другите не ще дойдат тук, няма да те ограбят, опожарят, да се нахвърлят върху имота ти и върху ваша милост?… Та какво е Билевиче — крепост ли? Ще се защитиш ли в него? Тогава какво иска князът за ваша милост? Безопасност, защото само в Кейдани не те заплашва нищо, а тук ще бъде оставен княжески гарнизон, който ще пази имота ти като собствените си очи от всякакво войнишко своеволие и ако дори една вила ти се загуби, можеш да ми секвестираш цялото богатство.

Мечникът започна да се разхожда из стаята.

— Мога ли да вярвам на думите ти, ваша милост?

— Като на Завиша! 126 126 Прочут полски рицар от началото на XV век. — Бел.прев. — отвърна Кмичиц.

В тоя момент в стаята влезе панна Александра. Кмичиц потръгна бързо към нея, но изведнъж си спомни какво се бе случило в Кейдани, и студеното и лице го прикова на място, затова той се поклони мълчаливо отдалече. Мечникът се изправи пред нея.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.