Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

През следващите няколко дни пан Анджей ходеше всеки ден във Водокти и всеки ден се връщаше все по-влюбен и все повече се възхищаваше от своята Оленка. Пред другарите си също я хвалеше до небесата, докато един ден им каза:

— Мои мили агънца, днес ще дойдете да й се поклоните, а после се уговорихме с момичето да отидем всички в Митруни, та да се повозим на шейни през горите и да разгледаме това трето имение. Там тя ще ни приеме гостолюбиво, а вие се дръжте благоприлично, че иначе ще направя на дреб оня, който я обиди с нещо…

Другарите му с готовност скочиха да се обличат и скоро четири шейни понесоха развеселената младеж към Водокти. Пан Кмичиц седеше в първата, която беше особено много украсена и имаше форма на сребриста мечка. Теглеха я три плячкосани калмукски коня с пъстри хамути, с панделки и паунови пера според модата в Смоленско, която смоленскчани бяха взели от други свои съседи. Шейната караше слуга, седнал върху шията на мечката. Пан Анджей, облечен със зелена кадифена бекеша 25 25 Бекеша (унг.) — вид палто, носено от полската шляхта. Бекешите са били цветни, дълги, широки, подплатени с кожи. — Бел.прев. , закопчана със златни петлици и подплатена със самурени кожи, и със самурено калпаче с пера от чапла, беше весел, разговорлив и така говореше на пан Кокошински, който седеше до него:

— Слушай, Кокошко! През тия вечери ние полудувахме извън мярката и особено през първата, когато пострадаха черепите и портретите. А с момичетата беше още по-зле. Дяволът винаги ще подкокороса Зенд, а после на кого ще се струпа? На мене! Страхувам се да не би хората да се разприказват, че тук въпросът е за моята репутация.

— Ти по-добре се обеси на твоята репутация, защото не я бива за нищо друго, както и нашите.

— А кой е виновен за това, ако не вие? Помни, Кокошко, че и в Оршанско поради вас ме смятаха за неспокоен дух и си остреха езиците на мене като ножове на брус.

— А кой беше карал в студа пан Тумграт край коня си? Кой съсече онзи короняж 26 26 Шляхтич от Централна Полша. — Бел.прев. , който питаше дали в Оршанско вече ходят на два крака или още на четири? Кой изпонарани пановете Вижински, бащата и сина? Кой разгони последния сеймик?

— Семика разгоних в Оршанско, не някъде другаде, това е домашна работа. Пан Тумграт ми прости, когато умираше, а що се отнася до останалото, не ме кори, защото двубой може да се случи и на най-невинния човек.

— Но и аз не ти изредих всичко, не споменах и за военните следствия, две от които те чакат в стана.

— Не чакат мене, а вас, аз съм виновен само задето ви позволих да грабите гражданите. Но да оставим това. Затваряй си муцуната, Кокошко, и да не си писнал нищичко на Оленка нито за дуелите, нито особено за стрелбата по портретите и за момичетата. Разкрие ли се тази работа, ще хвърля вината върху вас. Аз вече казах на прислугата и на момичетата, че ако някой изтърве дори една думичка, ще заповядам да дерат фаши от кожата му.

— Накарай да те подковат, Йендруш, щом се плашиш така от момичето. Друг беше ти в Оршанско. Виждам вече, че ще ходиш под чехъл, а от това нищо добро не излиза. Един древен философ е казал: „Ако ти не настъпиш Кахна, Кахна тебе ще настъпи!“ Ти си позволил вече напълно да те хванат в примка.

— Глупав си, Кокошко! А що се отнася до Оленка, и ти ще пристъпваш от крак на крак, като я видиш, защото няма да намериш втора жена с такъв ум. Което е добро, тя ще го похвали веднага, а което е лошо, няма да изтърве да го укори, защото съди според добродетелите си и мярката й е готова в нея. Така я е възпитал покойният подкоможи. Речеш ли да проявиш пред нея кавалерска фантазия и да се похвалиш, че си погазил закона, после ще се срамуваш: тя веднага ще каже, че истинският гражданин не бива да прави това, понеже то е във вреда на отечеството… Така ще каже тя, а ти ще се почувстваш, като че ли някой те е зашлевил по муцуната и чак се чудиш, че сам не си разбрал това по-рано… Тю! Позор! Правихме страшни скандали, а сега трябва да се срамуваме пред добродетелта и невинността… Най-лошото бяха тия момичета!…

— Те никак не бяха най-лоши. Чувах, че шляхтянките по тия села са кръв и мляко и като че ли съвсем не се съпротивлявали.

— Кой ти каза това? — попита живо Кмичиц.

— Кой ще ми го каже? Кой, ако не Зенд! Вчера замина за Волмонтовиче, за да изпита пъстрия испански жребец; преминал само по пътя, но видял много синигерчета, защото се връщали от вечерня. „Мислех — казва, — че ще падна от коня, такива бяха пременени и хубави.“ А която погледнел, веднага му показвала всичките си зъби. И нищо чудно! Всички по-свестни мъже от шляхтата са отишли в Рошене и на синигерчетата им е тъжно сами.