Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

„Тия хора — пишеше хетманът, — за чийто живот ти толкова енергично настояваше, и главно Володиовски с оня друг пришълец, избягали по пътя за Бирже. Ние нарочно изпратихме с тях най-глупавия офицер, за да не успеят да го подкупят, но и той или е изменил, или е бил излъган. Днес Володиовски командва цялата лауданска хоронгва, а бегълците увеличават силите му. При Клевани избил до крак сто и двайсет шведи и разправял, че прави това по наша заповед, поради което между нас и Понтус възникнаха големи дифиденции 122 122 Недоверия, подозрения (лат.). — Бел.прев. . Цялата работа може да се развали по вина на тия предатели, на които, кълна се в Бога, че щях да заповядам да отсекат главите, ако не беше твоето ходатайство. Сега трябва да съжаляваме за това милосърдие, макар да се надяваме на Бога, че отмъщението ще ги сполети скоро. До нас също така дойдоха сведения, че в Билевиче, у рошенския мечник, се събира шляхта и се организира срещу нас — това трябва да се предотврати. Ще ни изпратиш цялата конница, а пехотата ще отправиш за Кейдани, за да пази замъка и града, защото от тия предатели може да се очаква всичко. Ти самият замини с няколко десетки конника за Билевиче и докарай оттам в Кейдани мечника заедно със сродницата му. Сега това е важно не само за тебе, но и за нас, понеже държим ли ги в ръце, държим цялата лауданска област, в която шляхтата започва да се надига срещу нас под водителството на Володиовски. Харашимович изпратихме в Заблудов с инструкции как да действа с тамошните конфедерати. Твоят братовчед Якуб има голямо влияние между тях, та ти му пиши, ако смяташ, че можеш да постигнеш нещо при него с писмо.

Като ти декларираме нашето постоянно благоволение към тебе, предоставяме те на Божието покровителство.“

Кмичиц прочете писмото и беше доволен в себе си, че полковниците са успели да се измъкнат от шведските ръце; той скрито им желаеше да се измъкнат и от радживиловските — въпреки това изпълни всички заповеди на княза: изпрати конницата, осигури Кейдани с пехотата и дори започна да прави окопи около замъка и града, като си обещаваше, че веднага щом свърши тая работа, ще отиде в Билевиче за мечника и момичето.

„Няма да употребя сила, освен в краен случай — казваше си той, — но в никакъв случай няма да насилвам Оленка. Пък и това не е моя воля, а заповед на княза! Зная, че тя няма да ме приеме любезно, но да ще Господ с течение на времето да се убеди в моите намерения — че служа на Радживил не срещу отечеството си, а за спасението му.“

Като размишляваше така, той работеше прилежно за укрепването на Кейдани, който град в бъдеще щеше да бъде резиденция на неговата Оленка.

В това време пан Володиовски бягаше от хетмана, а хетманът го преследваше упорито. Пан Михал обаче се чувстваше твърде натясно, защото от Бирже тръгнаха към юг значителни шведски части, източната част на страната беше заета от московски войски, а по пътя за Кейдани дебнеше хетманът.

Пан Заглоба беше много недоволен от това положение на работите и все по-често се обръщаше към пан Володиовски с въпроса:

— Пане Михале, за Бога, ще си пробием ли път, или не?

— И дума не може да става за пробиване! — отговаряше малкият рицар. — Ти знаеш, ваша милост, че аз не съм страхливец и съм готов да атакувам когото искаш, дори самия дявол… Но срещу хетмана не ще издържа, не мога да се сравнявам с него!… Ти сам каза, че ние сме костурчета, а той щука. Ще направя, което е в моите възможности, за да се измъкнем, но ако се стигне до битка, открито казвам, че той ще ни бие.

— А после ще заповяда да ни нарежат на парчета и ни дадат на кучетата. За Бога! Във всеки други ръце, само не в радживиловските!… Но в такъв случай не е ли по-добре да завием към пан Сапеха?

— Сега вече е късно, защото и хетманската войска, и шведската ни затварят пътя.

— Дяволът ме изкуши мене да съветвам двамата Скшетуски да вървим при Радживил! — вайкаше се пан Заглоба.

Но пан Михал още не губеше надежда, особено защото шляхтата и дори селяните го предупреждаваха за движението на хетмана, тъй като всички сърца се бяха отрекли от Радживил и пан Михал се измъкваше, както умееше, а умееше отлично, понеже почти от детски години бе свикнал на това при войните с татарите и казаците. Някога във войската на Йереми го бяха направили прочут именно тия походи пред чамбулите 123 123 Татарски отряд (татар.). — Бел.прев. , разездите, неочакваните нападения, светкавичните връщания, при които превъзхождаше всички други офицери.