Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Разбира се, че трябва така да се постъпи — каза пан Михал. — Още утре ще ги пусна, но днес не искам да се занимавам с нищо, защото съм страшно изморен… Там, на пътя, беше горещо като в пещ… Уф! Ръцете ми съвсем изгубиха сили… А офицерът дори не би могъл да пътува днес, защото е рязнат по муцуната.

— Само че на какъв език ще му разправим всичко това? Ти какво съветваш, отче? — питаше Ян Скшетуски.

— Аз съм помислил вече и за това — отговори Заглоба. — Ковалски ми каза, че между неговите драгуни имало двама пруси, които знаели добре немски и били разтропани хора. Те ще им кажат всичко това на немски; шведите навярно разбират тоя език, нали толкова години воюват в Немско. Ковалски е вече наш и с душата, и с тялото си. Той е енергичен мъж и от него ще имаме доста полза.

— Добре! — каза Володиовски. — Нека някой от ваша милост панове бъде любезен и се заеме с това, защото аз вече и глас нямам в устата от умора. Заявих вече на хората, че ще останем в тая горичка до сутринта, от селото ще ни донесат храна, а сега да спим! Моят поручик ще надзирава стражата. За Бога, вече не ви виждам, ваша милост панове, очите ми се затварят…

— Ваша милост панове — каза пан Заглоба, — недалече оттук зад горичката има копа сено, ще отидем при копата и ще се наспим като лалугери, а утре на път… Няма да се върнем вече тук, освен може би с пан Сапеха срещу Радживил.

Започна в Литва гражданска война, която покрай двете нашествия през границите на Жечпосполита и все по-ожесточената украинска война преля чашата на нещастията.

Редовната литовска войска, макар и толкова малобройна, че не беше в състояние да окаже резултатна съпротива на никого от неприятелите поотделно, сега се раздели на два лагера. Едни, особено чуждестранните части, останаха при Радживил; други, и те бяха мнозинството, обявиха хетмана за предател и протестираха с оръжие в ръка срещу унията с Швеция, но без да имат единство, вожд, план. Вожд можеше да бъде витебският воевода. Но в тоя момент той беше прекалено много зает с отбраната на Бихов и с отчаяна борба във вътрешността на страната, та не можеше веднага да застане начело на движението срещу Радживил.

В това време и окупаторите, всеки от които смяташе цялата страна за своя собственост, започнаха да си изпращат взаимно заплашителни пратеничества. От тия техни раздори можеше в бъдеще да се роди спасението на Жечпосполита, но преди да се стигне между тях до неприятелски действия, в цяла Литва зацари страхотен хаос. Радживил, измамен в сметките си относно войската, реши да я принуди със сила към послушание.

Пан Володиовски едва дойде със своята част в Поневеж след клеванската битка и до ушите му стигна вестта, че хетманът е унищожил хоронгвите на Мирски и Станкевич. Част от тях била включена насила в радживиловските войски, част избита или разпръсната на всички страни. Оцелелите скитали поединично или на малки групи по селата и горите и търсели къде да подслонят глава от отмъщение и преследване.

Всеки ден в частта на пан Володиовски прииждаха бегълци, които увеличаваха неговата сила и едновременно донасяха най-различни новини.

Най-важната от тях беше вестта за бунта на редовните хоронгви, които се намираха в Подлесието, при Бялисток и Тикочин. След заемането на Вилно от московските войски тия хоронгви трябваше да пазят там достъпа в териториите на кралството. Но когато узнали измяната на хетмана, образували конфедерация 121 121 В стара Полша съюз на шляхтичи, рицари за защита на отечеството или за осъществяване на определени политически цели. — Бел.прев. , начело на която застанали двама полковници: Хороткевич и Якуб Кмичиц, братовчед на най-верния привърженик на Радживил, Анджей Кмичиц.

Войниците повтаряха с ужас името на Анджей Кмичиц. Той главно помогнал за разбиването на хоронгвите на Станкевич и Мирски, той разстрелвал безмилостно хванатите шляхтичи. Хетманът му вярвал сляпо и напоследък го изпратил срещу хоронгвата на Невяровски, която не последвала примера на своя полковник и отказала да се покори.

Пан Володиовски изслуша с голямо внимание последното съобщение, после се обърна към повиканите на съвещание шляхтичи и каза:

— Какво бихте казали, ваша милост панове, ако вместо към Бихов, при витебския воевода, тръгнем за Подлесието, при ония хоронгви, които са образували конфедерация?

— От устата ми взе това! — каза Заглоба. — Човек ще бъде по-близо до своите места, а между свои е винаги по-хубаво.