Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Сега закипяха две битки, но те не продължиха много. Лявото крило, върху което удари Скшетуски, не успя да се формира и се разпръсна първо; дясното, в което се намираше и офицерът, оказа по-продължителна съпротива, но разтеглено прекалено много, започна да се разчупва, обърква, накрай последва примера на лявото.

Моравата беше просторна, но за зла чест заградена от всички страни с висока ограда, а черковните слуги, като видяха какво става, затвориха и залостиха противоположната порта.

И сега разпръснатите шведи бягаха в кръг, а лауданците летяха подире им. Тук-таме се биеха по-големи групи, по петнайсет-двайсет души, със саби и рапири; другаде битката се бе превърнала в редица от двубои и мъж се срещаше с мъж, рапира се кръстосваше със сабя, понякога изтрещяваше пистолетен гърмеж. На места райтар, измъкнал се изпод една сабя, тичаше като вързан на връв под друга. На места швед или литовец се вдигаше изпод съборен кон, но падаше веднага под удара на приготвената сабя. В средата на моравата бягаха подплашени коне без ездачи, с издути от страх ноздри и развени гриви, някои се хапеха помежду си, други, ослепели и полудели, се обръщаха със задницата си към купчините биещи се и ги ритаха с копита.

Като събаряше един след друг райтарите, пан Володиовски търсеше с очи по цялата морава офицера; най-сетне той го съзря да се отбранява срещу двама Бутрими и полетя към него.

— Настрана! — викна той на Бутримите. — Настрана! Послушните войници отскочиха, а малкият рицар полетя и така се сблъскаха с шведа, че конете им чак приседнаха на задниците си.

Офицерът явно искаше да събори с промушване противника си от коня, но пан Володиовски подложи дръжката на драгунската си сабя, направи светкавичен полукръг и рапирата хвръкна. Офицерът се наведе към кобурите, но в тоя миг, рязнат през бузата, изпусна юздата от лявата си ръка.

— Хванете го жив! — викна Володиовски на Бутримите. Лауданците хванаха ранения и го придържаха, както се олюляваше на седлото, а младият рицар се спусна навътре в моравата към райтарите и ги гасеше пред себе си като свещи.

Но шведите вече започнаха да отстъпват навсякъде пред по-опитните във фехтовка и единичен бой шляхтичи. Някои хващаха рапирите си за остриетата и ги подаваха с дръжките към противниците, други хвърляха оръжието пред краката им; думата „пардон“ се чуваше все по-често на бойното поле. Но не обръщаха внимание на това, понеже пан Михал беше заповядал да бъдат пощадени само неколцина, затова другите, като виждаха какво става, отново се вдигаха на бой и умираха, както подобаваше на войници: след отчаяна съпротива, отмъстили за собствената си смърт с изобилно пролята кръв.

Един час по-късно доубиваха остатъците.

Селяните се хвърлиха масово по пътя от селото към моравата, като ловяха конете, доубиваха ранените и ограбваха убитите.

Така се свърши първата среща на литовците с шведите.

В това време пан Заглоба, който стоеше наблизо в една брезова горичка при колата, на която лежеше пан Рох, беше принуден да слуша горчивите му укори, че е постъпил толкова недостойно с него, макар да са роднини.

— Ти ме погуби напълно, вуйчо; сега не само че ме чака куршум в Кейдани, но и вечен позор ще падне върху името ми. Отсега нататък който поиска да каже глупак може да рече: Рох Ковалски.

— И наистина не ще се намерят мнозина, които да му противоречат — отвърна Заглоба, — а най-доброто доказателство е това, дето се чудиш, че съм те правил за зелен хайвер аз, който съм въртял като кукла кримския хан. Какво си мислеше ти, сополанко: че ще ти позволя да ме откараш в Бирже заедно с тия благородни хора и да ни тикнеш в устата на шведите, нас, най-големите мъже, decus 120 120 Гордостта (лат.). — Бел.прев. на тая Жечпосполита.

— Но аз не ви карах там по собствена воля!

— Но беше слуга на палача и това е срам за един шляхтич, това е позор, който трябва да изминеш, иначе ще се откажа от тебе и от всичките Ковалски. Да бъдеш предател е по-лошо от палач!

— Аз служех на хетмана!

— А хетманът — на дявола! Пада ти се сега!… Ти си глупак, Рох, разбери това веднъж завинаги и не влизай в спор, ами се дръж за полата ми, та да станеш човек; трябва да знаеш, че досега много хора са направили кариера с моя помощ.

По-нататъшният разговор бе прекъснат от гърмежи, защото тъкмо тогава започваше боят в селото. После гърмежите замлъкнаха, но врявата продължаваше и виковете достигаха дори до това отстранено място в брезовата горичка.