Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Но как моите хора ти повярваха така изведнъж? — казваше пан Михал. — Нали те не те познаваха, с изключение на двама или трима, които те бяха видели при мене.

— Право да си кажа, аз нямах никакви трудности с тях, първо, защото пръстенът ти беше у мене, и, второ, хората ти току-що бяха узнали за арестуването ви и за измяната на хетмана. Заварих при тях делегации от хоронгвите на пан Мирски и на пан Станкевич, които предлагаха да се обединят всички в едно срещу предателя хетман. И когато им съобщих, че ви карат в Бирже, все едно, че мушнах тояга в мравуняк. Конете бяха на паша, веднага пратиха слуги да ги докарат и по пладне вече тръгнахме на път. Разбира се, командването поех аз, тъй като имах право на това.

— А откъде взе бунчук, отче? — попита Ян Скшетуски. — Отдалеко помислихме, че това е хетманът.

— Какво? Разбира се, че не съм изглеждал по-лошо! Откъде взех бунчука ли? Ами заедно с делегациите от противопоставилите се хоронгви беше пристигнал и пан Шчит със заповед от хетмана лауданците да отидат в Кейдани; та той носеше бунчук за по-голяма внушителност на заповедта. Аз заповядах да го арестуват веднага, а бунчука да носят над мене, та да излъжем шведите при среща.

— За Бога, колко умно е обмислил всичко! — възкликна Оскерко.

— Като Соломон! — добави Станкевич.

Пан Заглоба растеше като подквасено тесто.

— Сега да помислим какво трябва да правим — каза той най-после. — Ако поискате да ме послушате търпеливо, ще кажа какво намислих по пътя. Преди всичко не съветвам да започваме война с Радживил, и то по две причини: първо, без да се обиждате, защото той е щука, а ние рибки костури. По-добре е за костурите никога да не се обръщат с глава към щуката, че може лесно да ги глътне, а с опашката, тогава острите перки ги пазят. А него час по-скоро дяволът да го пече на ръжен и да го полива със смола, че да не прегори.

— И второ? — попита Мирски.

— Второ — отговори Заглоба, — че ако по някакъв casus 116 116 Случай (лат.). — Бел.прев. попаднем в ръцете му, така ще ни нареди, та всички свраки в Литва ще има за какво да грачат… Вижте, ваша милост панове, какво е писано в писмото, което Ковалски носеше за шведския комендант в Бирже, и опознайте пана вилненски воевода, ако не сте го опознали досега!

При тия думи Заглоба откопча жупана си, извади от пазвата си писмото и го подаде на Мирски.

— О, на немски или на шведски? — отговори старият полковник. — Кой от вас може да прочете това писмо?

Оказа се, че само пан Станислав Скшетуски знаеше малко немски, понеже често беше пътувал от къщи до Торун, но и той не можеше да прочете писаното.

— Тогава аз ще ви разправя съдържанието му — каза Заглоба. — Когато в Упита войниците пратиха за конете от ливадата, имаше малко време, та заповядах да ми докарат за брадата един евреин, за когото всички разправяха, че бил страшно умен, и той, като му сложих сабята на врата, expedite 117 117 Подробно (лат.). — Бел.прев. прочете всичко написано и ми го преведе. Та пан хетманът поръчва на коменданта на Бирже и за доброто на негово величество шведския крал му заповяда, след като изпрати обратно конвоя, да разстреля всички ни, без изключение, но така, че да не се чуе никъде.

Полковниците чак почнаха да пляскат с ръце, с изключение само на Мирски, който поклати глава и каза:

— И на мене, дето го познавам, беше странно това и не можеше да се помести в главата ми, че ни пуска живи от Кейдани. Навярно е имало някакви причини, които ние не знаем, но поради които сам не е могъл да ни осъди на смърт.

— Навярно е мислел за общественото мнение?

— Може би.

— Все пак страшно упорит е тоя човек! — каза малкият рицар. — Защото, без да се хваля, неотдавна заедно с Ганхоф му спасих живота.

— А пък аз служих при неговия баща, а после при него вече цели трийсет и пет години! — каза Станкевич.

— Страшен човек! — добави Станислав Скшетуски.

— Затова по-добре е да не влизаш в устата на такъв — каза Заглоба. — Да го вземат дяволите. Нека избягваме сражения с него, но имотите му, които се случат по пътя ни, да опустошаваме до шушка. Да вървим при витебския воевода, та да имаме някаква закрила, някакъв господар зад себе си, а по пътя ще вземаме каквото ни падне от хранителните му складове, от конюшните, оборите, хамбарите, избите. Иде ми да заскачам от радост и съвсем сигурно е, че не ще дам на никого да ме изпревари в тая работа. Колкото пари ни се удаде да вземем от именията му, също ще ги прибираме. Колкото по-шумно и по-добре снабдени отидем при витебския воевода, толкова по-добре ще бъдем приети от него.