Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Видяхте ли тия погански кучета? — казваше един войник. — Щяхме да се бием с тях, а сега ще им чистим конете…

— Триста мълнии да ги треснат! — измърмори втори драгун.

— Тихо там! Шведът ще те учи на ум в конюшнята с метла по главата!

— Или аз него.

— Ей, че си глупак! Какви по-големи от тебе искаха да се вдигнат срещу него, ама ето какво стана!

— Най-големите си рицари им откарваме като на вълка в устата. Ще има да ги изтезават, кучета такива.

— С такава свиня без евреин не можеш да разговаряш. Затова и командирът веднага трябваше да изпрати в Шавле за евреин.

— Чумата да ги изтръшка!

Тук първият войник снижи малко глас и попита:

— Разправят, че всички по-добри войници искат да не служат с тях против нашия крал?

— То се знае! Нима не видя унгарците и как хетманът ни тръгна с войската срещу тия, които са против? Не се знае още какво ще стане. Ами че мнозина и от нашите драгуни се присъединиха към унгарците; за тях разправят, че всички ще бъдат разстреляни.

— Ето им наградата за вярната служба!

— По дяволите такава работа!

— Еврейска служба!…

— Спри — чу се внезапно гласът на пан Рох, който яздеше отпред.

— Дано ти спре залъкът в гърлото! — измърмори глас край колата.

— Какво става? — питаха се войниците един друг.

— Спри! — прозвуча повторна команда.

Колата спря. Войниците задържаха конете. Денят беше хубав, светъл. Слънцето бе вече изгряло и напред по пътя се виждаше облак прах, сякаш отсреща идеха стада или войска.

Скоро всред праха започна да се святка, като че ли някой сипеше искри в тоя облак и светлинките блестяха все по-ясно като запалени свещи, обкръжени от пушек.

— Копия лъщят! — извика пан Володиовски.

— Войска иде.

— Навярно някаква шведска част.

— У тях само пехотата има копия, а там прахът се движи много бързо. Това е конница, това са наши!

— Наши, наши! — повториха драгуните.

— Строй се! — прозвуча гласът на пан Рох. Драгуните обградиха колата в кръг. Очите на пан Володиовски пламтяха.

— Това са моите лауданци със Заглоба! Друго е невъзможно!

Само неколкостотин крачки вече деляха приближаващите се от колата и разстоянието намаляваше всеки миг, защото отсрещната войска идеше в тръс. Най-сетне от облака прах се показа голяма военна част, строена в добър ред, сякаш за атака. След миг бяха още по-близо. В първата редица, малко откъм дясно, под бунчук се движеше някакъв едър мъж с жезъл в ръка. Щом го видя, пан Володиовски викна:

— Това е пан Заглоба! За Бога, пан Заглоба! Усмивка освети лицето на Ян Скшетуски.

— Той е, никой друг — каза, — и под бунчук! Вече се е обявил за хетман. По тая занесеност ще го позная навсякъде… Този човек ще умре такъв, какъвто се е родил.

— Да му даде Бог здраве! — каза Оскерко. След това сложи ръце около устата си и започна да вика: — Ваша милост Ковалски! Роднината ти идва на гости!

Но пан Рох не чуваше, защото тъкмо в тоя момент подреждаше драгуните си. И трябва да му се признае, че макар да имаше само шепа хора, а срещу него връхлиташе цяла хоронгва, той не се смути и не загуби смелост. Изведе драгуните си в две редици пред колата, а в това време противниците му започнаха да го обкръжават по татарски в полумесец от двете страни. Но изглежда, че искаха най-напред да преговарят, защото започнаха да размахват знаме и да викат:

— Стой! Стой!

— Напред! В тръс! — викна пан Рох.

— Предай се! — викаха от пътя.

— Огън! — изкомандва Ковалски в отговор. Настана тихо мълчание: нито един драгун не стреля. Пан Рох също онемя за миг; после се хвърли като бесен срещу собствените си драгуни!

— Огън, кучета! — изрева той със страшен глас и с един пестник свали най-близкия войник от коня.

Другите започнаха да отстъпват пред яростта му, но никой не послуша командата. Внезапно те се пръснаха за миг като уплашено ято яребици.

— Все пак аз бих заповядал тия войници да бъдат разстреляни! — измърмори Мирски.

В това време Ковалски, като виждаше, че собствените му хора са го напуснали, обърна коня си към нападателите.

— Тук ще се мре! — извика той със страшен глас. И като мълния скочи към тях.

Но докато премине половината път, от редовете на Заглоба изгърмяха с широкогърла пушка; едрите сачми зашумяха по пътя, конят на пан Рох заби ноздри в праха, падна и притисна ездача.

В същия миг един войник от хоронгвата на пан Володиовски излезе светкавично напред и хвана за врата офицера, който се надигаше от земята.

— Това е Юзва Бутрим! — извика Володиовски. — Юзва Безноги!