Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Това не бива да говорите, ваша милост панове; Божието милосърдие е по-голямо от човешката злоба и възможно е неговата всемогъща ръка да ни извади от бездната точно тогава, когато най-малко се надяваме.

— Свещена истина, ваша милост — каза Ян Скшетуски. — И на нас, хората изпод знамената на покойния княз Йереми, е тежко да живеем сега, тъй като сме свикнали на победи, а и още искаме да послужим на отечеството, стига Бог да даде най-сетне не изменник, а вожд, но такъв, на когото човек да може да повярва с цялото си сърце и цялата душа.

— О, това е така, така е! — каза пан Володиовски. — Човек би се бил и денем, и нощем.

— И да ви кажа, ваша милост панове, че това е най-голямата беда — рече Мирски, — защото всеки от нас сякаш блуждае в тъмнина и се пита какво да прави… и несигурността го души като кошмар. Не зная как е с вас, но мене ме разкъсва и друга тревога… Като помисля, че аз хвърлих жезъла си в краката на хетмана и станах причина за съпротивата и бунта, последните ми бели косми на главата настръхват от страх. Да, така е!… Но какво можеше да се направи при явната измяна? Честити са ония, които не са се нуждаели да си задават такива въпроси и да търсят респонс 113 113 Отговор (лат.). — Бел.прев. в душата си!

— Вожд, вожд ни дай, милостиви Боже! — казваше Станкевич и вдигаше очи към небето.

— Разправят, че витебският воевода бил извънредно благороден човек? — питаше Станислав Скшетуски.

— Така е! — отвърна Мирски. — Но той не е нито велик хетман, нито полеви хетман и докато негово величество кралят не му даде такъв чин, може да действа само по своя инициатива. Едно е вярно, че той няма да отиде нито при шведите, нито някъде другаде.

— Полевият хетман, пан Гошевски, се намира в плен у Радживил.

— Защото е благороден човек — отвърна Оскерко. — Когато тая вест стигна до мене, аз се разтревожих страшно и веднага предчувствах нещо лошо.

Пан Михал се замисли и след малко рече:

— Веднъж бях във Варшава и отидох в кралския замък, а нашият милостив господар, който обича войниците и ме беше похвалил след берестечката битка, веднага ме позна и ме покани на обед. На тоя обед видях и пан Чарнецки, защото всъщност това пиршество беше в негова чест. Тогава негово величество кралят доби настроение и започна да прегръща пан Чарнецки, а накрай каза: „Дори да дойдат такива времена, че да ме напуснат всички, ти ще ми останеш верен!“ Със собствените си уши чух тия думи, изречени сякаш с пророчески дух. От вълнение пан Чарнецки почти не можеше да говори, само повтаряше: „До последния си дъх! До последния си дъх!“ И тогава негово величество кралят заплака…

— Кой знае дали тия думи не са били пророчески, защото времената на бедствията вече дойдоха! — каза Мирски.

— Пан Чарнецки е голям воин! — отвърна Станкевич. — В цяла Жечпосполита няма вече уста, която да не повтаря името му.

— Разправят — казваше Скшетуски, — че татарите, които помагат на пан Ревера Потоцки срещу Хмелницки, така са обикнали пан Чарнецки, та не искат да отиват там, където него го няма.

— Това е истина — каза Оскерко. — Аз чувах, когато го казваха пред княза хетман в Кейдани; тогава всички страшно хвалехме пан Чарнецки, но това не беше по вкуса на княза, та той се намръщи и рече: „Той е кралски интендант, но при мене би могъл да бъде подстароста в Тикочин.“

— Изглежда, че invidia 114 114 Завист (лат.). — Бел.прев. го е вече ядяла.

— То се знае, че престъплението не може да понася светлината на добродетелта.

Така разговаряха арестуваните полковници, после разговорът отново премина върху пан Заглоба. Пан Михал Володиовски гарантираше, че могат да очакват помощ от него, понеже той не е такъв човек, който да изоставя приятелите си в нещастие.

— Уверен съм — казваше, — че той е избягал в Упита, където ще намери моите хора, ако още не са разбити или не са откарани насила в Кейдани. С тях ще тръгне на помощ, освен ако те откажат, което не очаквам, защото повечето от хората в хоронгвата са лауданци и ме обичат.

— Но те са и някогашни подчинени на Радживиловци — забеляза Мирски.

— Вярно, но като узнаят, че той е предал Литва на шведите, арестувал е полевия хетман, рицаря пан Юдицки, ваши милости и мене, това ще откъсне сърцата им от Радживил. Те са почтени шляхтичи, а пан Заглоба няма да забрави нищо, за да очерни хетмана; това той може да направи по-добре, отколкото всеки от нас.

— О! — каза Станислав Скшетуски. — Дотогава ние вече ще стигнем в Бирже.