Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Това не бива да говорите, ваша милост панове; Божието милосърдие е по-голямо от човешката злоба и възможно е неговата всемогъща ръка да ни извади от бездната точно тогава, когато най-малко се надяваме.

— Свещена истина, ваша милост — каза Ян Скшетуски. — И на нас, хората изпод знамената на покойния княз Йереми, е тежко да живеем сега, тъй като сме свикнали на победи, а и още искаме да послужим на отечеството, стига Бог да даде най-сетне не изменник, а вожд, но такъв, на когото човек да може да повярва с цялото си сърце и цялата душа.

— О, това е така, така е! — каза пан Володиовски. — Човек би се бил и денем, и нощем.

— И да ви кажа, ваша милост панове, че това е най-голямата беда — рече Мирски, — защото всеки от нас сякаш блуждае в тъмнина и се пита какво да прави… и несигурността го души като кошмар. Не зная как е с вас, но мене ме разкъсва и друга тревога… Като помисля, че аз хвърлих жезъла си в краката на хетмана и станах причина за съпротивата и бунта, последните ми бели косми на главата настръхват от страх. Да, така е!… Но какво можеше да се направи при явната измяна? Честити са ония, които не са се нуждаели да си задават такива въпроси и да търсят респонс 113 113 Отговор (лат.). — Бел.прев. в душата си!

— Вожд, вожд ни дай, милостиви Боже! — казваше Станкевич и вдигаше очи към небето.

— Разправят, че витебският воевода бил извънредно благороден човек? — питаше Станислав Скшетуски.

— Така е! — отвърна Мирски. — Но той не е нито велик хетман, нито полеви хетман и докато негово величество кралят не му даде такъв чин, може да действа само по своя инициатива. Едно е вярно, че той няма да отиде нито при шведите, нито някъде другаде.

— Полевият хетман, пан Гошевски, се намира в плен у Радживил.

— Защото е благороден човек — отвърна Оскерко. — Когато тая вест стигна до мене, аз се разтревожих страшно и веднага предчувствах нещо лошо.

Пан Михал се замисли и след малко рече:

— Веднъж бях във Варшава и отидох в кралския замък, а нашият милостив господар, който обича войниците и ме беше похвалил след берестечката битка, веднага ме позна и ме покани на обед. На тоя обед видях и пан Чарнецки, защото всъщност това пиршество беше в негова чест. Тогава негово величество кралят доби настроение и започна да прегръща пан Чарнецки, а накрай каза: „Дори да дойдат такива времена, че да ме напуснат всички, ти ще ми останеш верен!“ Със собствените си уши чух тия думи, изречени сякаш с пророчески дух. От вълнение пан Чарнецки почти не можеше да говори, само повтаряше: „До последния си дъх! До последния си дъх!“ И тогава негово величество кралят заплака…

— Кой знае дали тия думи не са били пророчески, защото времената на бедствията вече дойдоха! — каза Мирски.

— Пан Чарнецки е голям воин! — отвърна Станкевич. — В цяла Жечпосполита няма вече уста, която да не повтаря името му.

— Разправят — казваше Скшетуски, — че татарите, които помагат на пан Ревера Потоцки срещу Хмелницки, така са обикнали пан Чарнецки, та не искат да отиват там, където него го няма.

— Това е истина — каза Оскерко. — Аз чувах, когато го казваха пред княза хетман в Кейдани; тогава всички страшно хвалехме пан Чарнецки, но това не беше по вкуса на княза, та той се намръщи и рече: „Той е кралски интендант, но при мене би могъл да бъде подстароста в Тикочин.“

— Изглежда, че invidia 114 114 Завист (лат.). — Бел.прев. го е вече ядяла.

— То се знае, че престъплението не може да понася светлината на добродетелта.

Така разговаряха арестуваните полковници, после разговорът отново премина върху пан Заглоба. Пан Михал Володиовски гарантираше, че могат да очакват помощ от него, понеже той не е такъв човек, който да изоставя приятелите си в нещастие.

— Уверен съм — казваше, — че той е избягал в Упита, където ще намери моите хора, ако още не са разбити или не са откарани насила в Кейдани. С тях ще тръгне на помощ, освен ако те откажат, което не очаквам, защото повечето от хората в хоронгвата са лауданци и ме обичат.

— Но те са и някогашни подчинени на Радживиловци — забеляза Мирски.

— Вярно, но като узнаят, че той е предал Литва на шведите, арестувал е полевия хетман, рицаря пан Юдицки, ваши милости и мене, това ще откъсне сърцата им от Радживил. Те са почтени шляхтичи, а пан Заглоба няма да забрави нищо, за да очерни хетмана; това той може да направи по-добре, отколкото всеки от нас.

— О! — каза Станислав Скшетуски. — Дотогава ние вече ще стигнем в Бирже.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.