Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Я ела насам де, ваша милост! — извика с покровителствен тон.

— Какво има? — попита Ковалски, като обърна коня си.

— Нямаш ли водка?

— Имам.

— Давай!

— Как така „давай“?

— Защото, виждаш ли, ваша милост Ковалски, ако не беше позволено, щяха да ти заповядат да не даваш, а щом няма заповед, давай!

— Какво? — каза пан Рох смаян. — Я гледай! Какво значи това — принуда ли?

— Принуда-непринуда, разрешено ти е, тогава редно е да помогнеш на свой роднина и по-възрастен човек, който, ако се беше оженил за майката на ваша милост, можеше като нищо да ти бъде баща.

— Какъв роднина си ми ти, ваша милост!

— Има два рода Ковалски. Едни се наричат Верушови и на техния щик е изобразен козел с вдигнат заден крак, а гербът на другите Ковалски е корабът, с който техният прадядо Ковалски е дошъл в Полша по море от Англия, и те са мои роднини по баба, затова и аз имам за герб кораб.

— За Бога! Ти, ваша милост, наистина си мой роднина!

— Ами ти „Кораб“ ли си?

— „Кораб“!

— Моя кръв, кълна се в Бога! — извика Заглоба. — Добре, че се срещнахме. Защото аз всъщност пристигнах в Литва при Ковалските, и макар сега да съм в беда, а ти на кон и на свобода, с готовност бих те взел в прегръдките си, нали кръвта вода не става.

— Какво мога да направя аз, ваша милост? Заповядаха ми да те откарам в Бирже и ще те откарам… Кръвта си е кръв, но службата служба.

— Наричай ме вуйчо! — каза Заглоба.

— Ето ти водка, вуйчо! — каза пан Рох. — Това ми е разрешено.

Заглоба с готовност взе манерката и си пийна здравата. След малко по всичките му крайници започна да се разлива приятна топлина, в главата му стана светло, в ума също.

— Я слез от коня — каза той на пан Рох — и седни малко на колата да си поприказваме, че искам да ми разкажеш нещо за роднините. Аз уважавам службата, но това ти е разрешено.

Ковалски известно време не отговаряше.

— Не са ми забранили — каза той най-сетне.

И след малко вече седеше на колата при пан Заглоба или по-скоро се изтягаше върху сламата, с която беше натоварена колата.

Пан Заглоба го прегърна сърдечно.

— Как е баща ти?… Ах, да му се не види!… Забравих как се казва.

— Също Рох.

— И правилно, правилно, Рох роди Роха… Това е според писанието. И ти ще трябва да наречеш сина си Рох, та всяка крушка да има опашка. А женен ли си?

— Разбира се, че женен! Аз съм Ковалски, а това е пани Ковалска, друга не искам.

След тия думи младият офицер приближи до очите на пан Заглоба дръжката на тежката си драгунска сабя и повтори:

— Друга не искам!

— Имаш право! — каза Заглоба. — Страшно ми харесваш, Рох, сине на Рох. Войникът е поставен най-добре, когато няма друга жена, а само една; и това още ще ти кажа, че по-скоро тя ще овдовее, а не ти. Лошото е само, че с нея няма да имаш млади Роховци, защото виждам, че си умен кавалер и би било жалко, ако загине такъв род.

— Ами! — каза Ковалски. — Ние сме шестима братя.

— И все Роховци ли?

— Сякаш знаеш, вуйчо, че на всеки, ако не първото, второто му име е Рох, защото Рох е нашият незаменим патрон.

— Хайде да си пийнем още!

— Ами добре.

Заглоба отново навири манерката, но не изпи всичко, а я върна на офицера и каза:

— До дъно, до дъно!

— Жалко, че не мога да те видя! — продължи той. — Нощта е толкова тъмна, та могат да ти бръкнат в очите. Собствените си пръсти няма да познаеш. Я слушай, ваша милост Рох, накъде щеше да тръгва тая войска от Кейдани, когато заминавахме?

— Ами срещу бунтовниците.

— Само всевишният Бог знае кой е тук бунтовник: ти или те?

— Аз бунтовник? Как може? Каквото ми заповяда моят хетман, това правя.

— Но хетманът не прави това, което му заповядва негово величество кралят, защото сигурно не му е заповядал да се съюзява с шведите. Ти не предпочиташ ли да биеш шведите, отколкото да предаваш мене, твой роднина, в ръцете им?

— Може би предпочитам, но щом е заповед, трябва да се изпълнява!

— И пани Ковалска би предпочела. Познавам я аз. Между нас казано, хетманът се е разбунтувал срещу краля и отечеството. Ти не повтаряй това на никого, но си е така. И вие, които му служите, също се бунтувате.

— Това не е редно да слушам. Хетманът си има свое началство, а аз имам свое, именно хетмана, и Бог би ме наказал, ако му се противопоставям. Това е нечувано нещо!

— Прав си… Но слушай какво ще ти кажа, Рох: ако ти попаднеш в ръцете на другите бунтовници, тогава и аз ще бъда свободен, и ти няма да имаш вина, тъй като пес Hercules contra plures! 111 111 Дори Херкулес не ще се справи срещу мнозина (лат.). — Бел.прев. … Аз не зная къде се намират ония хоронгви, но ти трябва да знаеш… И виждаш ли, ние бихме могли да завием малко към тях.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.