Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Прави, както искаш. Но щом е така, не губи време и тръгвай за хоронгвите на Мирски и Станкевич, понеже веднага след това те чака друго пътуване, от което сигурно няма да бягаш.

— Какво пътуване, ваше княжеско височество?

— Ще отидеш да поканиш от мое име рошенския мечник пан Билевич да дойде при мене, в Кейдани, заедно със сродницата си и да остане тук, докато трае войната. Разбираш ли?

Кмичиц се смути.

— Той не ще пожелае да стори това… Напусна Кейдани силно разгневен.

— Надявам се, че гневът му е вече минал; във всеки случай ще вземеш със себе си хора и ако не пожелаят да дойдат тук доброволно, ще ги качиш в каляска, ще ги обградиш с драгуни и ще ги докараш. Тоя шляхтич беше мек като восък. Изчервяваше се като мома, когато говорех с него, и се кланяше доземи; но и той се уплаши от шведското име както дявол от тамян и си замина. Необходимо ми е да бъде тук и за мене, и за тебе. Надявам се, че от тоя восък ще направя такава свещ, каквато поискам, и ще я запаля на когото поискам. Ако това стане — ще е много хубаво… А ако не, тогава ще имам заложник. Билевичи имат голямо влияние в Жмудж, понеже са в роднински връзки с почти цялата шляхта. Като пипна в ръцете си един от тях, и то най-възрастния, другите ще си помислят два пъти, преди да предприемат нещо против мене. А пък зад тях и зад това твое момиче стои целият лаудански мравуняк, който, ако отиде в стана на витебския воевода, сигурно ще бъде приет с отворени обятия!… Това е важно нещо, толкова важно, та се чудя дали не трябва да започна от Билевичи.

— В хоронгвата на Володиовски участват само хора от Лауда.

— Опекуни на момичето ти. Щом е така, започни с довеждането й тук. Само че слушай: аз се заемам да убедя пан мечника да премине на нашата вяра, но с момичето вече се занимавай ти, както можеш. Привлека ли аз мечника, той ще ти помогне да привлечеш момичето. Щом се съгласи, веднага ще ви уредя сватбата… А ако не се съгласи, вземай я и така. Спиш ли веднъж с нея, всичко е вече свършено…

Това е най-добрият начин с жените. Ще поплаче, ще се повайка, когато я повлекат към олтара, но на другия ден ще помисли, че дяволът не е толкова страшен, колкото го рисуват, а на третия ще бъде доволна. Как се разделихте вчера?

— Все едно, че ми удари плесница!

— Какво ти каза?

— Нарече ме предател… За малко не се парализирах.

— Толкова ли е озлобена? Когато й станеш мъж, кажи й, че на жените повече прилича да си гледат хурката, а не обществените работи, и я дръж строго.

— Ти не я познаваш, ваше княжеско височество. За нея всичко е едно от двете: добро или зло, и съди според това. А колкото до разума, много мъже биха могли да й завидят. Докато човек се огледа, тя вече е улучила същността.

— И тебе те е улучила в сърцето… Помъчи се и ти да я улучиш.

— Дай, Боже, ваше княжеско височество. Веднъж вече я взех със сила, но после си обещах, че повече няма да правя това… А що се отнася до това, което ми каза ваше княжеско височество: дори насила да я поведа към олтара, то не ми е по сърце; и пред себе си, и пред нея съм обещал, че повече няма да употребя насилие… Цялата ми надежда е, че ваше княжеско височество ще убедиш пан мечника, че не само не сме предатели, но че искаме да спасим отечеството… Убеди ли се той в това, ще убеди и нея и тогава тя ще ме гледа с други очи. Сега ще замина за Билевиче и ще докарам тук двамата, понеже ме е страх да не би тя да потърси убежище в някой манастир… Но ще ти кажа искрено, ваше княжеско височество, че макар да е голямо щастие за мене да гледам тая девойка, предпочитам да ударим срещу всички шведски сили, отколкото да се изправя сега пред нея; тя не знае благородните ми желания и ме смята за предател.

— Ако искаш, ще изпратя там някого другиго, Харламп или Мелешко.

— Не! По-добре ще отида сам… Пък и Харламп е ранен.

— Толкова по-добре… Вчера исках да изпратя Харламп при хоронгвата на Володиовски, за да поеме командването й, а при нужда да я принуди към послушание; но той е несръчен човек и се видя, че не може да държи дори собствените си хора. Нямам полза от такъв. По-напред иди за мечника и момичето, а после при ония хоронгви. В краен случай не скъпѝ кръвта, понеже трябва да покажем на шведите, че сме силни и няма да се уплашим от бунт. А полковниците ще изпратя веднага под ескорт; надявам се, че Понтус де ла Гард ще приеме това като довод на моята искреност… Мелешко ще ги откара. Отначало върви тежко! Много тежко! Вече виждам, че половината Литва ще въстане срещу мене.