Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— А в случай на съпротива? Защото при Володиовски служат лауданци, които ме мразят страшно.

— Ще съобщиш, че Мирски, Станкевич и Володиовски ще бъдат разстреляни незабавно.

— Тогава те могат да тръгнат с оръжие срещу Кейдани, за да ги освободят. У Мирски служат все известни шляхтичи.

— Ще вземеш със себе си полк шотландска и полк немска пехота. Най-напред ще ги обградиш, а после ще обявиш заповедта.

— Както заповяда ваше княжеско височество!

Радживил опря ръце на коленете си и се замисли.

— Аз бих разстрелял с готовност Мирски и Станкевич, ако не бяха на голяма почит не само в своите хоронгви, но в цялата войска, дори в цялата страна… Страхувам се от врява и открит бунт, пример за какъвто вече имахме пред очите си… За щастие благодарение на тебе бунтовниците получиха добър урок и всяка хоронгва ще си помисли два пъти, преди да се вдигне срещу нас. Трябва само да се действа бързо, да не би тия, които се противят, да отидат при витебския воевода.

— Ти, ваше княжеско височество, спомена само за Мирски и Станкевич, а не каза нищо за Володиовски и Оскерко.

— Оскерко също трябва да запазим, защото той е знатен човек и с широки родови връзки; но Володиовски произхожда от Украйна и тук няма връзки. Вярно, че той е храбър войник! Разчитах и на него… Още по-зле, че съм се излъгал. Ако дяволът не беше докарал тия пришълци, той може би щеше да постъпи другояче, но след това, което се случи, го чака куршум, както и двамата Скшетуски и оня трети бик, който пръв започна да реве: „Предател! Предател!“

Пан Анджей скочи, сякаш го опариха с желязо.

— Ваше княжеско височество! Войниците говорят, че Володиовски е спасил живота на ваше княжеско височество при Цибихов.

— Той изпълни своя дълг и затова исках да му дам Диткеме в доживотно владение… Сега ми измени и затова ще заповядам да го разстрелят.

Очите на Кмичиц заискриха, а ноздрите му започнаха да се издуват и свиват.

— Ваше княжеско височество! Това не бива да стане!

— Как така не бива? — попита Радживил и смръщи вежди.

— Моля ваше княжеско височество — говореше Кмичиц възбудено — да не падне косъм от главата на Володиовски. Прости ми, ваше княжеско височество… умолявам те!… Володиовски можеше да не ми предаде заповедното писмо, защото ваше княжеско височество го беше пратил на него и предоставил на неговата воля. А той ми го даде!… Той ме изтръгна от пропастта… Поради него минах под юрисдикцията на ваше княжеско височество… Той не се поколеба да ме спаси, при все че беше кандидат за същата девойка… Аз му дължа благодарност и съм се заклел, че ще му се отплатя!… Направи това за мене, ваше княжеско височество; нека нито него, нито приятелите му не сполети наказание. Косъм не бива да падне от главите им и кълна се в Бога, че няма да падне, докато съм аз жив!… Моля, ваше княжеско височество!

Пан Анджей молеше и скръстваше молитвено ръце, но неволно в думите му звучаха тонове на гняв, на заплаха и възмущение. Невъздържаната му натура вземаше връх. И той застана над Радживил с лице, подобно на главата на раздразнена хищна птица, с блеснали очи. А лицето на хетмана също изразяваше буря. Досега всичко в Литва и Белорусия се беше огъвало пред желязната му воля и деспотизъм — никой никога не беше посмял да му се противопоставя, да моли за милост за осъдени, а сега Кмичиц само наглед молеше, в действителност искаше. И положението беше такова, че беше почти невъзможно да му се откаже.

Още в началото на своето предателство деспотът бе почувствал, че много пъти ще бъде принуден да се подчинява на деспотизма на хора и обстоятелства, че ще бъде зависим от собствените си привърженици с много по-малко значение, че тоя Кмичиц, когото бе искал да превърне във вярно куче, ще бъде по-скоро опитомен вълк, който при раздразнение ще е готов да захапе със зъби ръката на господаря си.

Всичко това разбуни гордата радживиловска кръв. Той реши да се противопоставя, защото и вродената му страшна отмъстителност го тикаше към такава съпротива.

— Володиовски и ония тримата трябва да загинат! — каза той с повишен глас.

Но това беше хвърляне на барут в огъня.

— Ако не бях разбил унгарците, не те щяха да загинат! — викна Кмичиц.

— Какво значи това? Нима ми отказваш вече своите услуги? — питаше хетманът заплашително.

— Ваше княжеско височество! — каза пан Анджей с пламенен глас. — Не ги отказвам… Моля… Много моля… Това не бива да стане. Тия хора са прочути в цяла Полша… Това е невъзможно! Невъзможно!… А аз няма да бъда Юда за Володиовски. За ваше княжеско височество ще отида в огъня, но не ми отказвай тая милост…