Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Какво ли става там? — попита Заглоба. — Дали не е някаква помощ за нас?

— Разбира се, че това не е обикновен шум — отговори Володиовски. — Я ме вдигнете до прозореца, аз най-бързо ще разбера какво става…

Ян Скшетуски го хвана за кръста и го вдигна нагоре като дете, а пан Михал се хвана за решетката и започна да се взира внимателно в двора.

— Става нещо, става! — каза той живо. — Виждам придворната унгарска пехотна хоронгва, която предвождаше Оскерко. Те го обичаха страшно много, а сега и той е арестуван; навярно го искат. За Бога! Те стоят в боен ред. Поручик Стахович е с тях, той е приятел на Оскерко.

В тоя миг виковете се засилиха още повече.

— Ганхоф дойде при тях… Разговаря нещо със Стахович… А какви викове!… Виждам, ваша милост панове, че Стахович и двама офицери се отдалечават от хоронгвата. Навярно отиват при хетмана като делегати. За Бога, всред войската има бунт. Оръдията са насочени срещу унгарците и шотландският полк е също в бойна готовност. Шляхтичите от полските хоронгви се събират при унгарците. Без тях унгарците не биха имали тази смелост, защото в пехотата владее страхотна дисциплина…

— За Бога! — викна Заглоба. — В това е нашето спасение!… Пане Михале, а много ли са полските хоронгви?… Защото е ясно, че те ще се разбунтуват.

— Хусарската на Станкевич и бронираната на Мирски се намират на два дни път от Кейдани — отговори Володиовски. — Ако бяха тук, никой нямаше да посмее да арестува тия офицери. Чакай, ваша милост… Има един полк драгуни на Харламп и друг на Мелешко; те са на страната на княза… Невяровски също се обяви на страната на княза, но полкът му е далеко… Двата шотландски полка…

— Значи, че четири са на страната на княза.

— И два полка артилерия, командвани от пан Корф.

— О, стават нещо множко!

— И хоронгвата на Кмичиц, страхотно въоръжена… шестстотин души.

— А Кмичиц на коя страна е?

— Не зная.

— Не сте ли го видели? Вчера той хвърли ли си жезъла или не?

— Не знаем.

— Тогава кой е против княза? Кои хоронгви?

— Най-напред очевидно тия унгарци. Двеста души. После група най-различни бойци от частите на Мирски и Станкевич. Малко шляхта… и Кмичиц, но той не е сигурен.

— Да го вземат дяволите!… За Бога… Малко!… Малко!…

— Тия унгарци ще стигнат за два полка. Те са стари и обучени войници! Я чакайте… Почват да палят фитилите на оръдията, мирише на битка…

Двамата Скшетуски мълчаха, а Заглоба се въртеше като трескав.

— Бий предателите! Бий кучешките братя! Ей, Кмичиц! Кмичиц! Всичко зависи от него. Смел войник ли е той?

— Като дявол… Готов на всичко.

— Не може да бъде другояче, той ще застане на наша страна.

— Бунт във войската! Ето до какво я докара хетманът! — викна Володиовски.

— Кой е тук бунтовник? Войската или хетманът, който се разбунтува срещу собствения си владетел? — питаше Заглоба.

— Бог ще отсъди това. Чакайте. Отново някакво движение там. Част от драгуните на Харламп застават при унгарците. В тоя полк служи най-добра шляхта. Чувате ли как викат?

— Полковниците! Полковниците! — викаха страшно гласовете на двора.

— Пане Михале! В името на Христа, викни им да изпратят за твоята хоронгва и за бронираните и хусарски шляхтичи.

— Тихо, ваша милост!

Заглоба сам започна да крещи:

— Изпратете за останалите полски хоронгви и избийте предателите до крак!

— Тихо, ваша милост!

Внезапно не на двора, а зад замъка прозвуча къс, прекъснат залп на мускети…

— Боже, света Богородице! — викна Володиовски.

— Пане Михале, какво е това?

— Несъмнено разстреляха Стахович и двамата офицери, които отидоха като делегати — каза Володиовски възбудено. — Не може да бъде другояче!

— Боже, Иисусе Христе! Тогава на никакво снизхождение не можем да разчитаме.

Грохотът от гърмежи заглуши по-нататъшния разговор. Пан Михал се хвана конвулсивно за решетката и притисна челото си до нея, но отначало не можеше да види нищо освен краката на шотландските пехотинци, наредени до самия прозорец. Мускетните залпове ставаха все по-чести, накрай се обадиха и оръдията. Сухите удари на шрапнелите в стената над подземието се чуваха отлично като удари на градушка. Замъкът се тресеше из основи.

— Михале, скачай, ще загинеш там! — извика Ян.

— Дума да не става. Куршумите вървят по-високо, а от оръдията — на обратната страна. В никакъв случай няма да сляза.

И като се хвана още по-здраво за решетката, пан Володиовски се вмъкна цял в нишата на прозореца, където вече не се нуждаеше от раменете на Скшетуски за подпора. Наистина в подземието стана тъмно, тъй като прозорчето беше малко и пан Михал, макар и дребен, го заслони напълно, но останалите долу другари имаха всяка минута пресни новини от бойното поле.