Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част първа): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част първа)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
С романа „Потоп“ издателство „Труд“ продължава представянето на трилогията на Хенрик Сенкевич.
На фона на епичните битки, саможертвата и страданията на полския народ в решителните му сблъсъци с шведските окупатори, читателите ще съпреживеят и любовта на млади и чисти сърца, благородството, верността и подкрепата между отделните герои на това завладяващо повествование. Предстои им среща едновременно със стойностна историческа проза и с приключенско четиво, изпъстрено с рицарска доблест, романтични страсти и героичен патос.
Във втория том от трилогията пан Анджей Кмичиц воюва за свободата на отечеството и за личното си достойнство, но и за любовта на прекрасната Оленка.

Потоп (Част първа) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част първа)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Какво ли става там? — попита Заглоба. — Дали не е някаква помощ за нас?

— Разбира се, че това не е обикновен шум — отговори Володиовски. — Я ме вдигнете до прозореца, аз най-бързо ще разбера какво става…

Ян Скшетуски го хвана за кръста и го вдигна нагоре като дете, а пан Михал се хвана за решетката и започна да се взира внимателно в двора.

— Става нещо, става! — каза той живо. — Виждам придворната унгарска пехотна хоронгва, която предвождаше Оскерко. Те го обичаха страшно много, а сега и той е арестуван; навярно го искат. За Бога! Те стоят в боен ред. Поручик Стахович е с тях, той е приятел на Оскерко.

В тоя миг виковете се засилиха още повече.

— Ганхоф дойде при тях… Разговаря нещо със Стахович… А какви викове!… Виждам, ваша милост панове, че Стахович и двама офицери се отдалечават от хоронгвата. Навярно отиват при хетмана като делегати. За Бога, всред войската има бунт. Оръдията са насочени срещу унгарците и шотландският полк е също в бойна готовност. Шляхтичите от полските хоронгви се събират при унгарците. Без тях унгарците не биха имали тази смелост, защото в пехотата владее страхотна дисциплина…

— За Бога! — викна Заглоба. — В това е нашето спасение!… Пане Михале, а много ли са полските хоронгви?… Защото е ясно, че те ще се разбунтуват.

— Хусарската на Станкевич и бронираната на Мирски се намират на два дни път от Кейдани — отговори Володиовски. — Ако бяха тук, никой нямаше да посмее да арестува тия офицери. Чакай, ваша милост… Има един полк драгуни на Харламп и друг на Мелешко; те са на страната на княза… Невяровски също се обяви на страната на княза, но полкът му е далеко… Двата шотландски полка…

— Значи, че четири са на страната на княза.

— И два полка артилерия, командвани от пан Корф.

— О, стават нещо множко!

— И хоронгвата на Кмичиц, страхотно въоръжена… шестстотин души.

— А Кмичиц на коя страна е?

— Не зная.

— Не сте ли го видели? Вчера той хвърли ли си жезъла или не?

— Не знаем.

— Тогава кой е против княза? Кои хоронгви?

— Най-напред очевидно тия унгарци. Двеста души. После група най-различни бойци от частите на Мирски и Станкевич. Малко шляхта… и Кмичиц, но той не е сигурен.

— Да го вземат дяволите!… За Бога… Малко!… Малко!…

— Тия унгарци ще стигнат за два полка. Те са стари и обучени войници! Я чакайте… Почват да палят фитилите на оръдията, мирише на битка…

Двамата Скшетуски мълчаха, а Заглоба се въртеше като трескав.

— Бий предателите! Бий кучешките братя! Ей, Кмичиц! Кмичиц! Всичко зависи от него. Смел войник ли е той?

— Като дявол… Готов на всичко.

— Не може да бъде другояче, той ще застане на наша страна.

— Бунт във войската! Ето до какво я докара хетманът! — викна Володиовски.

— Кой е тук бунтовник? Войската или хетманът, който се разбунтува срещу собствения си владетел? — питаше Заглоба.

— Бог ще отсъди това. Чакайте. Отново някакво движение там. Част от драгуните на Харламп застават при унгарците. В тоя полк служи най-добра шляхта. Чувате ли как викат?

— Полковниците! Полковниците! — викаха страшно гласовете на двора.

— Пане Михале! В името на Христа, викни им да изпратят за твоята хоронгва и за бронираните и хусарски шляхтичи.

— Тихо, ваша милост!

Заглоба сам започна да крещи:

— Изпратете за останалите полски хоронгви и избийте предателите до крак!

— Тихо, ваша милост!

Внезапно не на двора, а зад замъка прозвуча къс, прекъснат залп на мускети…

— Боже, света Богородице! — викна Володиовски.

— Пане Михале, какво е това?

— Несъмнено разстреляха Стахович и двамата офицери, които отидоха като делегати — каза Володиовски възбудено. — Не може да бъде другояче!

— Боже, Иисусе Христе! Тогава на никакво снизхождение не можем да разчитаме.

Грохотът от гърмежи заглуши по-нататъшния разговор. Пан Михал се хвана конвулсивно за решетката и притисна челото си до нея, но отначало не можеше да види нищо освен краката на шотландските пехотинци, наредени до самия прозорец. Мускетните залпове ставаха все по-чести, накрай се обадиха и оръдията. Сухите удари на шрапнелите в стената над подземието се чуваха отлично като удари на градушка. Замъкът се тресеше из основи.

— Михале, скачай, ще загинеш там! — извика Ян.

— Дума да не става. Куршумите вървят по-високо, а от оръдията — на обратната страна. В никакъв случай няма да сляза.

И като се хвана още по-здраво за решетката, пан Володиовски се вмъкна цял в нишата на прозореца, където вече не се нуждаеше от раменете на Скшетуски за подпора. Наистина в подземието стана тъмно, тъй като прозорчето беше малко и пан Михал, макар и дребен, го заслони напълно, но останалите долу другари имаха всяка минута пресни новини от бойното поле.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част първа)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част първа)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част първа)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част първа)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.