Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Заглоба и пан Станислав се подложиха при стената и след миг Ян стъпи върху раменете им.

— Трещи! За Бога, трещи! — извика Заглоба.

— Какво говориш, отче! — отговори Ян. — Още не съм започнал да дърпам.

— Качете се двамата с братовчеда си, аз ще ви държа някак… Много пъти съм съжалявал пан Михал, че е толкова дребен, но сега съжалявам, че не е още по-слабичък, защото тогава би могъл да се промъкне като serpens 105 105 Змия (лат.). — Бел.прев. .

Но Ян скочи от раменете му.

— Шотландци стоят от тая страна! — каза той.

— Дано се превърнат в стълбове от сол като жената на Лот. Тук е тъмно, че да си извадиш очите. Скоро ще започне да се развиделява. Мисля, че ще ни донесат някаква alimenta 106 106 Храна (лат.). — Бел.прев. , защото това не правят и лютераните — да морят пленниците си с глад. А може Бог да прати опомняне на хетмана. Често пъти съвестта на човека се буди нощем и дяволите тревожат грешниците. Нима е възможно това подземие да има само един вход? Ще видим през деня. Главата ми някак тежи и не мога да измисля никаква хитрост — утре Бог ще помогне на ума ми, а сега, ваша милост панове, нека се помолим и да се оставим на пресвета Богородица в тоя еретически затвор.

След малко започнаха да възнасят молитви към Божията майка, след това двамата Скшетуски и Володиовски замлъкнаха с изпълнени от нещастието гърди, а Заглоба мърмореше тихо:

— Друго не е възможно, още утре ще ни кажат: aut, aut! 107 107 Или, или (лат.). — Бел.прев. Бъдете с Радживил и ще ви простя всичко, дори ще ви наградя! Така ли? Добре! Ще бъда с Радживил! Само че ще видим кой кого ще измами. Тикате шляхтата в затвора, без да гледате нито възрастта, нито заслугите?… Добре! Който загуби, той ще плаче! Глупакът ще бъде отдолу, а умният отгоре. Ще обещая каквото искате, но това, което ви услужа, няма да струва пукната пара. Щом вие изменяте на отечеството, оня, който изменя на вас, е благороден. Ясно е обаче, че щом най-първите сановници на Жечпосполита се присъединяват към неприятеля, това означава края й… Такова нещо още не се е случвало на тоя свят и разбира се, че човек може да загуби mentem 108 108 Разсъдъка си (лат.). — Бел.прев. . Нима има в пъклото достатъчно мъки за такива предатели? Какво липсваше на такъв един Радживил? Малко ли му е дала тази родина, та той я продаде като Юда, и то тъкмо във време на най-големи бедствия, във време на три войни… Прав е, прав е твоят гняв, Боже, само дай по-скоро наказание! Нека бъде така! Амин! Стига само да се измъкна час по-скоро на свобода — тогава ще видиш колко партизани ще ти събера, ваша милост хетмане! Ще разбереш какъв е вкусът на fructa 109 109 Плодовете (лат.). — Бел.прев. на измяната. Ще ме смяташ за приятел, но не намериш ли по-добри приятели, никога не ходи на лов за мечка, ако ти е мила кожата…

Така разговаряше със себе си пан Заглоба. А часовете минаваха един след друг и най-сетне започна да се развиделява. Сивите проблясъци, които нахлуваха през решетката, постепенно разсейваха тъмнината в подземието и извадиха от него мрачните фигури на рицарите, насядали край стените. Володиовски и двамата Скшетуски дремеха от умора, но когато се развидели по-добре, от двора на замъка долетя шум от войнишки стъпки, дрънкане на оръжие, тропот на копита и звуци на тръби край портата. Рицарите скочиха на крака.

— Денят започва не особено благополучно за нас! — каза Ян.

— Дано даде Бог да се свърши по-благополучно — отговори Заглоба. — Знаете ли, ваша милост панове, какво обмислих през нощта? На нас сигурно ще ни подарят живота, ако приемем да служим при Радживил и пожелаем да му помагаме в неговото предателство; ние сме длъжни да се съгласим с това, за да се възползваме от свободата и да минем на страната на отечеството.

— Пазил ме Бог да подписвам предателство — отвърна Ян, — защото, макар след това да се откажа от предателя, моето име ще остане между имената на предателите за позор на децата. Аз няма да направя това, по-добре да умра.

— Нито аз! — каза Станислав.

— Аз ви казвам предварително, че ще го направя. На хитростта — хитрост, а после, каквото даде Бог. Никой не ще помисли, че съм направил това искрено и доброволно. Дано дяволите вземат тоя змей Радживил! Ще видим кой ще излезе отгоре.

По-нататъшният разговор бе прекъснат от виковете, които долитаха от двора. В тях се чуваха враждебни тонове на гняв и възмущение. Същевременно се носеха отделни гласове на команди и ехото от крачките на цели тълпи, както и тежък грохот, сякаш се движеха оръдия.