Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— А ако откажа?

— Тогава заповядай, ваше княжеско височество, да разстрелят и мене!… Аз не искам да живея!… Гръм да ме порази!… Нека ме дяволите отвлекат жив в пъкъла!

— Опомни се, нещастнико, пред кого говориш това?

— Ваше княжеско височество, не ме довеждай до отчаяние!

— На молба бих дал ухо, но на заплахи не обръщам внимание.

— Аз моля… Много моля!…

Тук пан Анджей падна на колене.

— Позволи ми, ваше княжеско височество, да ти служа от сърце, а не по принуда, защото иначе ще полудея!

Радживил не отговори нищо. Кмичиц стоеше на колене, бледост и руменина прелитаха по лицето му като светкавици. Явно беше, че още малко и ще избухне по страхотен начин.

— Стани! — каза Радживил. Пан Анджей стана.

— Ти умееш да защитаваш приятелите си — каза князът, — имам пример, че и мене ще умееш да защитаваш и няма да ме напуснеш никога. Само че Бог те е създал от барут, а не от месо, та внимавай да не изгориш. Не мога да ти откажа нищо. Слушай ме сега: Станкевич, Мирски и Оскерко искам да изпратя в Бирже на шведите; нека двамата Скшетуски и Володиовски отидат с тях. Там няма да им откъснат главите, а по-добре е, че ще прекарат войната на спокойствие.

— Благодаря на ваше княжеско височество, мой баща! — възкликна пан Анджей.

— Чакай… — каза князът. — Аз уважих повече, отколкото трябва твоята клетва, сега и ти уважи моята… На тоя дърт шляхтич… забравих как му беше името… на тоя разревал се дявол, който е дошъл тук с двамата Скшетуски, съм записал смърт в душата си. Той пръв ме нарече предател, той ме обвини, че съм взел подкуп, той възбуди другите, защото, ако не беше неговата дързост (тук князът удари с пестник по масата), може би нямаше да се стигне до тая съпротива. По-скоро бих очаквал смърт, по-скоро края на света, отколкото да посмее някой да ми викне на мене, на Радживил, в очите: „Предател!“ В очите и пред хората! Няма такава смърт, няма такива мъчения, които биха били достатъчни за такова престъпление. Не ме моли за него, защото е безполезно.

Но пан Анджей не се отчайваше лесно, щом предприемеше нещо. Само че вече не се сърдеше и не избухваше. Напротив, хвана отново ръката на хетмана, започна да я покрива с целувки и да моли толкова сърдечно, колкото можеше.

— Ваше княжеско височество, с никакво въже или верига не би могъл така да привържеш сърцето ми, както с тая милост. Но не я прави наполовина, а цяла. Ваше княжеско височество! Това, което каза вчера оня шляхтич, мислеха го всички. Аз самият мислех същото, докато ваше княжеско височество не ми отвори очите… Огън да ме изгори, ако не мислех същото… Човек не е виновен, че е глупав. Тоя шляхтич освен това беше пиян и каквото му беше на сърцето, това извика. Той мислеше, че се обявява в защита на отечеството, а мъчно може да се накаже някой заради чувствата му към отечеството. Той знаеше, че излага живота си, и затова викна онова, което беше на устата и на сърцето му. Но мене не ми става нито по-топло, нито по-студено, но той е като брат, па дори като баща на пан Володиовски. И пан Володиовски ще жалее безкрайно за него, а аз не искам това. Такава ми е природата, че щом желая на някого доброто, душата си бих дал за него. Ако някой убие приятеля ми, а остави мене жив, по дяволите такава милост. Ваше княжеско височество! Татко мой, благодетелю, прояви пълна милост, подари ми тоя шляхтич, а аз ще ти подаря цялата си кръв дори още утре, дори днес, веднага! Радживил почна да хапе мустака си.

— Вчера му записах смърт в душата си.

— Което е записал хетманът и вилненският воевода, това великият литовски княз, а дай боже, в бъдеще полски крал, може да го зачеркне като милостив монарх…

Пан Анджей говореше искрено това, което чувстваше и мислеше, но дори да беше най-ловък царедворец, не би могъл да намери по-силен аргумент в защита на приятелите си. Гордото лице на магната се разясни и той притвори очи, сякаш се любуваше на звученето на тия титли, които още не притежаваше. След малко каза:

— Ти така ми наговори, та нищо не мога да ти откажа. Всички ще отидат в Бирже. Нека там, у шведите, изкупят вината си. А после, когато стане това, което ти каза, искай нова милост за тях.

— Кълна се, че ще поискам, дай боже, най-скоро! — отговори Кмичиц.

— Сега върви и им занеси добрата новина!

— Новината е добра за мене, не за тях, защото те надали ще я посрещнат с благодарност, тъй като не са очаквали това, което ги заплашваше. Аз няма да отида, ваше княжеско височество, да не изглежда, че искам да им се похваля с моето ходатайство.