Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

Тук е необходимо да имаш не чужденци, а свои хора, които биха могли да привлекат други с името си, с храбростта си, със славата, дръзкия пример, готовността на всичко… Трябва да имаш привърженици в страната дори за благовидност.

А кои от тия негови военни се обявиха на страната на княза? Харламп, стар, изхабен войник, добър за службата и за нищо повече; Невяровски, който не е обичан от войската и е без влияние; освен тях няколко други с още по-малко значение. Никой от другите, никой от тия, след които би тръгнала войската, никой от тия, които биха могли да бъдат пропагандатори на неговата кауза.

Оставаше Кмичиц, млад, предприемчив, дързък, покрит с голяма рицарска слава, който носи знаменито презиме, стои начело на силна хоронгва, отчасти организирана с негови собствени средства, човек, сякаш създаден да бъде вожд на всички дръзки и неспокойни духове в Литва и при това пълен с въодушевление. Ако той прегърне радживиловската кауза, ще я прегърне с вярата, която дава младостта, ще върви сляпо подир хетмана си и ще бъде апостол в негово име, а такъв апостол значи повече от цели полкове, от цели чуждестранни части. Той би съумял да влее вярата си в сърцата на младите рицари, да ги увлече подире си и да изпълни с хора радживиловския стан.

Но, изглежда, че и той се поколеба. Наистина не хвърли жезъла си под краката на хетмана, но не застана при него в първия миг.

„На никого не може да се разчита, в никого не може да бъде човек сигурен — помисли мрачно князът. — Всички те ще преминат на страната на витебския воевода и никой не ще пожелае да сподели съдбата си с мене…“

— Позор! — пошепна съвестта.

— Литва — отговори от другата страна тщеславието.

В стаята стана тъмно, защото по фитилите на свещите се бе натрупал нагар, само през прозорците се вливаше сребърната светлина на луната. Радживил се вгледа в тия блясъци и се замисли дълбоко.

Постепенно в блясъците започна да се мъти нещо, образуваха се някакви фигури и ставаха все повече, докато накрай князът видя сякаш войска, която слиза от висините по широкия лунен път. Вървят бронирани, хусарски и леки пятигорски 96 96 Конни части в стара Литва с леко въоръжение. — Бел.прев. полкове, над тях се носи гора от знамена, а начело се движи на кон някакъв човек без шлем на главата, изглежда, триумфатор, който се връща след победоносната война. Наоколо цари тишина и князът чува ясно виковете на войската и народа „Vivat defensor patriae! Vivat defensor patriae!“ 97 97 Да живее защитникът на отечеството (лат.). — Бел.прев. Войската се приближава все повече; вече може да се различи лицето на вожда. Той държи жезъл в ръка; от броя на бунчуците 98 98 1. Знаме от конска опашка, знак на военен командир в Турция, по чийто пример и в Полша понякога били носени бунчуци пред хетманите. — Бел.прев. 2. Конската опашка е общо наследство от скито-сарматските конни народи. Според легендите сармати основали първите княжески династии в Полша. — Бел. elemag_an може да се познае, че е велик хетман.

— В името на отца и сина! — възкликва князът. — Това е Сапеха, това е витебският воевода! А къде съм аз и какво е предназначено за мене?

— Позор! — шепне съвестта.

— Литва! — отговаря тщеславието.

Князът плесна с ръце; Харашимович, който беше в съседната стая, се появи веднага на вратата и се прегъна на две.

— Светлина! — каза князът.

Харашимович очисти фитилите на свещите, после излезе и след малко се върна със свещник в ръка.

— Ваше княжеско височество — каза той, — време е за почивка, втори петли вече пяха!

— Не искам! — каза князът. — Задрямах и ме души кошмар. Какво ново?

— Някакъв шляхтич донесе писмо от Нешвеж, от княза крайчи 99 99 Крайчи (резач) — дворцов чиновник в стара Полша, който се грижел за нареждането на кралската трапеза и рязането на месото и хляба. По-късно остава само титлата. Имало и двама велики крайчи: кралски и литовски. — Бел.прев. , но не смеех да вляза неповикан.

— Давай бързо писмото!

Харашимович подаде запечатаното писмо, князът го отвори и започна да чете следното:

„Дано Бог запази и задържи ваше княжеско височество от такива замисли, които могат да донесат вечен позор и гибел за нашия дом. Зарад самото такова намерение човек трябва да мисли не за владичество, а да си посипе главата с пепел. И на мене лежи на сърцето величието на нашия дом и най-доброто доказателство за това са усилията ми във Виена да получим suffragia в сеймовете на райха. Но за никакви награди и за никакво земно могъщество няма да изменя нито на отечеството, нито на своя господар, за да не събирам след такава сеитба позорна жътва през живота си и осъждане след смъртта. Погледни, ваше княжеско височество, към заслугите и неопетнената слава на нашите предци и се опомни, за Бога, докато още има време за това. Неприятелят ме обсажда в Нешвеж и аз не зная дали това писмо ще стигне до ваше княжеско височество; но при все че във всеки момент съм заплашен от гибел, не за спасение моля Бога, а да предпази ваше княжеско височество от тия замисли и да те насочи по пътя на добродетелта. Дори и да си сторил вече нещо лошо, все още можеш recedere 100 100 Да се оттеглиш (лат.). — Бел.прев. и с бързо поправяне да загладиш греховете. А от мене не очаквай, ваше княжеско височество, помощ, тъй като предварително заявявам, че въпреки кръвната ни връзка аз ще присъединя силите си към тия на пан подскарбия и на витебския воевода и сто пъти по-скоро ще насоча оръжието си срещу ваше княжеско височество, отколкото да помогна доброволно за тая позорна измяна. Предоставям ваше княжеско височество на Бога.