Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)

— Дали добре чуваме ние? Какво значи това?

После отново настана тишина.

Неизразим ужас и изумление се отразиха върху лицата и очите на всички отново се обърнаха към Радживил, а той продължаваше да стои и дишаше дълбоко, та човек би казал, че е смъкнал от гърдите си някакво безкрайно тежко бреме. Постепенно цветът на лицето му се възвръщаше; след това той се обърна към пан Коморовски и каза:

— Време е да обявим споразумението, което подписахме днес, та техни милости да знаят какво да правят. Чети, ваша милост.

Коморовски стана, разви пергамента, който се намираше пред него, и започна да чете страшното споразумение, което започваше с думите:

„Понеже не можем да постъпим по-добре и по-сполучливо в това най-бурно днешно състояние на нещата, след като загубихме всяка надежда за помощ от негово величество краля, ние, пановете и съсловията във великото княжество Литва, принудени от необходимостта, се поддаваме под покровителството на негово величество шведския крал при следните условия:

1. Да воюваме заедно срещу общите неприятели, с изключение на полския крал и корона.

2. Великото литовско княжество няма да бъде включено в Швеция, а свързано с нея по същия начин, както досега с полската корона, тоест народът ще бъде равен на народа във всичко, сенатът — на сената и рицарството — на рицарството.

3. На никого не ще се отнема правото на глас в сеймовете.

4. Свободата на религията ще бъде ненарушена…“

Така продължаваше да чете пан Коморовски при пълна тишина и ужас, докато стигна до пасажа: „… Този акт потвърждаваме с подписите си от наше име и от името на нашите потомци, обещаваме и гарантираме“ — тогава в залата зашумя, сякаш първият полъх на буря разтърси гората. Но преди да избухне бурята, побелелият като гълъб пан Станкевич взе думата и започна да моли:

— Ваше княжеско височество! Ние не искаме да повярваме на ушите си! В името на Христовите рани! Нима така трябва да унищожим делото на Владислав 94 94 Владислав Ягело — литовски велик княз и полски крал, който съединил с уния Литва с Полша. — Бел.прев. и на Зигмунт Август 95 95 Зигмунт Август — полски крал, който ратувал да възобнови унията между Полша и Литва. — Бел.прев. ? Нима е възможно, нима е честно да се отричаме от братята си, от отечеството си и да сключваме уния с неприятеля? Ваше княжеско височество, припомни си името, което носиш, заслугите, които имаш към отечеството, неопетнената досега слава на твоя род и скъсай, стъпчи тоя позорен документ! Аз зная, че моля това не само от свое име, а от името на всички събрани тук военни и шляхтичи. И ние имаме право да решаваме своята съдба. Ваше княжеско височество! Не прави това, още имаш време!… Съжали се над себе си, съжали се над нас, съжали се над Жечпосполита!

— Не прави това! Съжали се, съжали! — обадиха се стотици гласове.

И всички полковници скочиха от местата си и тръгнаха към него, а старият Станкевич коленичи в средата на залата между двете крила на трапезата, а наоколо звучеше все по-силно:

— Не прави това! Съжали се над нас!

Радживил вдигна мощната си глава и по челото му започнаха да прелитат светкавици; изведнъж той избухна:

— Прилича ли ви на вас, ваша милост панове, първи да давате пример на недисциплинираност? Прилича ли на военни да се отдръпват от вожда си, от хетмана и да протестират? Вие ли искате да бъдете моя съвест? Вие ли искате да ме учите как да постъпвам за доброто на отечеството? Тук не е сейм и не сте повикани да гласувате, а пред Бога отговорността поемам аз!

И той се удари с ръка по широките гърди, като гледаше военните с огнен поглед, след това викна:

— Който не е с мене, той е против мене! Аз ви познавам и знаех какво ще стане!… А вие знайте, че меч виси над главите ви!…

— Ваше княжеско височество! Хетмане наш! — молеше старият Станкевич. — Съжали се над себе си и над нас!

Но по-нататъшните му думи бяха прекъснати от Станислав Скшетуски, който заскуба с две ръце косата си и започна да вика с отчаян глас:

— Не го молете, няма полза! Той отдавна е кърмил тоя червей в сърцето си!… Горко ти, Жечпосполита! Горко на всички нас!

— Двама сановници от двата края на Жечпосполита продават отечеството! — обади се Ян. — Проклятие над тоя дом, позор и гняв Божи!

Като чу това, пан Заглоба се отърси от изумлението си и избухна:

— Попитайте го какъв подкуп е взел от шведа? Колко са му наброили? Колко още му е обещано? Ваша милост панове, това е Юда Искариотски! Дано пукнеш в отчаяние! Родът ти дано угасне! Дано дяволът ти извади душата… Предател! Предател! Три пъти предател!