Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Тук Кмичиц разказа как се разви работата. Едва тогава хетманът започна да го тупа по рамото и да се смее.

— Ех, че си зрънце! Ненапразно разправят толкова много за Кмичиц. Не бой се! Пан Ян не е заядлив човек и е мой приятел. Ще му мине първият гняв, после сам ще почне да се смее и ще те възнагради.

— Не се нуждая! — прекъсна го Кмичиц.

— Хубаво е, че си амбициозен и не гледаш хората в ръцете. Услужи ми само така добре и срещу Богуслав, тогава не ще има нужда да се страхуваш от някогашните присъди.

Сега Сапеха се учуди, като видя лицето на войника, само преди миг толкова открито и весело. При споменаването на Богуслав Кмичиц веднага побледня, а лицето му се сгърчи като муцуна на зло куче, когато иска да хапе.

— Дано тоя предател се отрови от собствената си плюнка, но да ми попадне още веднъж в ръцете, преди да умре! — каза той мрачно.

— Не се учудвам на твоята настървеност… Помни само, че гневът не бива да задуши съобразителността у тебе, защото имаш работа не с кой да е. Добре, че кралят те изпрати тук. Ще ми нападаш Богуслав както в миналото Ховански.

— По-добре ще го нападам! — отвърна Кмичиц също така мрачно.

С това разговорът се свърши. Кмичиц отиде да спи в квартирата си, тъй като беше уморен от пътя.

А всред войската се пръсна слух, че кралят е изпратил на любимия им вожд жезъл на велик хетман. Тогава радост като огън избухна между хилядите хора.

Шляхтичите и офицерите от разните хоронгви започнаха да прииждат масово при квартирата на хетмана. Заспалият град се пробуди от сън. Запалиха огньове. Знаменосците дотърчаха със знамената. Засвириха тръби, загърмяха барабани, започнаха да стрелят с оръдия и мускети, а пан Сапеха устрои великолепен пир и цяла нощ вдигаха наздравици, като пиеха за здравето на краля, на хетмана и за бъдещата победа над Богуслав.

Както се каза, пан Анджей не беше на тоя пир.

Хетманът обаче подхвана на трапезата разговор за Богуслав и без да каже кой е тоя офицер, който пристигнал с татарите и докарал жезъла, говореше общо за коварството на княза.

— И двамата Радживилови — каза той — обичаха да заговорничат, но княз Богуслав надвишаваше още повече покойния си братовчед… Помните, ваши милости, Кмичиц или поне сте слушали за него. Та представете си — това, което княз Богуслав беше разпространил, че Кмичиц му предложил да вдигне ръка срещу нашия крал и господар, не е вярно!

— Все пак Кмичиц помагаше на Януш да избива добри рицари.

— Вярно, че е помагал, но накрая и той се осъзнал, а като се осъзнал, не само зарязал службата си, ами, нали знаете колко дързък човек е, и скочил срещу Богуслав. Там като че ли станало тясно на младия княз и той едва спасил кожата си от ръцете на Кмичиц.

— Кмичиц беше голям воин — обадиха се много гласове.

— А князът, за да си отмъсти, хвърлил тая клевета върху него, от която душата се потриса.

— Дяволът не би измислил по-добра!

— Знайте, че аз имам в ръка доказателства, черно на бяло, че това е било отмъщение срещу Кмичиц, задето се е обърнал към нас.

— Така да опозориш името на някого!… Само Богуслав може да направи това!

— Такъв войник да натопиш!

— Узнах — продължаваше хетманът, — че Кмичиц като видял, че тук вече няма никаква работа, заминал за Ченстохова и там оказал значителни услуги, а после пазил негово величество краля със собствената си гръд.

При това съобщение същите тия войници, които преди миг биха насекли Кмичиц със сабите си, сега започнаха да се изказват за него все по-благосклонно.

Кмичиц няма да прости това, той не е такъв човек, той ще скочи и срещу Радживил!

— Князът конюши опозори всички войници, като хвърли клевета върху едного!

— Кмичиц беше размирник и жесток, но не отцеубиец!

— Той ще си отмъсти, ще си отмъсти!

— Ние преди това ще отмъстим за него!

— Щом негова светлост хетманът гарантира за него с авторитета си, трябва да е било така.

— Тъй е било! — каза хетманът.

— Наздраве за хетмана!

И малко остана да пият за здравето на Кмичиц. Но вярното е, че се обаждаха много резки гласове и против, особено между бившите радживиловски офицери. Като ги чуваше, хетманът каза:

— А знаете ли, ваша милост панове, откъде се сетих за Кмичиц? От това, че Бабинич, кралският куриер, много прилича на него. Сам се излъгах в първия момент.

Тук пан Сапеха започна да поглежда малко по-строго и да говори по-внушително:

— Дори самият Кмичиц да пристигне тук, понеже се е поправил, понеже е отбранявал светото място с безгранична смелост, аз бих съумял да го запазя с хетманския си авторитет, затова моля, ваши милости, да не ми се вдига тук никакъв шум поради пристигането на този воин. Моля да се помни, че той е дошъл тук от името на краля и хана. И особено обръщам внимание на техни милости пановете ротмистри от опълчението, защото там дисциплината е по-слаба.