Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

По пътя младият рицар не можеше да се въздържи от желанието да надникне в каретката или по-право да поглежда в живите очички и чудното лице на момичето. И всеки път питаше дали не и трябва нещо, дали каретката е удобна и дали прекалено бързото пътуване не я изморява.

А тя му отговаряше любезно, че й е така добре, както никога досега. Отърсила се беше вече съвсем от страха. Сърцето й се изпълни с доверие в нейния защитник. А в душата си мислеше:

„Не е такъв затворен, нито такъв грубиян, както смятах отначало!“

— Ех, Оленка, какво ли не търпя аз заради тебе! — казваше си Кмичиц. — Дали ще ме нахраниш с неблагодарност?… Ако беше както в миналото… уха!…

Сега той си спомни своите другари и разните лудории, които си беше позволявал заедно с тях, та в желанието си да отблъсне изкушението започна да чете молитвата „Вечен покой“ за нещастните им души.

Когато пристигна в Краснистав, пан Кмичиц реши, че ще бъде по-добре да не чака вести от Замошч, и веднага продължи пътя си. Но на тръгване написа и изпрати на пан старостата следното писмо:

„Светлейши пане староста, а към мене многомилостиви покровителю и благодетелю!

Когото Бог е направил голям на тоя свят, на него и ум е отмерил с по-голяма мярка. Аз веднага познах, че ти, светлейши пане, поиска да ме поставиш на изпитание, като ми изпрати заповед да предам панна Борзобогата-Крашенска, и го познах още по-добре, когато райтарите ти се издадоха, че знаят съдържанието на заповедта, ако и да не им показах писмото и ако и да ми пишеш, светлейши пане, че си решил това едва след нашето заминаване. Ето защо както, от една страна, се възхищавам още повече от твоята предвидливост, така, за да успокоя напълно грижливия опекун, отново обещавам, че нищо не ще успее да ме отклони от изпълнението на възложената ми задача. Но понеже твоите войници, изглежда, че са разбрали зле намерението ти и се оказаха големи грубияни, дори заплашваха живота ми, смятам, че бих изпълнил волята на твоя светлост, ако бях заповядал да ги обесят. А тъй като не направих това, моля за прошка твоя светлост. Все пак аз заповядах да ги набият прилично с камшик, обаче ако твоя светлост сметне, че това наказание е твърде малко, можеш да го увеличиш според твоята господарска воля. И като смятам, че така съм заслужил твоето още по-голямо доверие и благодарност, оставам верен и доброжелателен слуга на твоя светлост.

Драгуните, които се довлякоха в Замошч късно през нощта, не смееха да се покажат пред очите на пана калушки староста, та той узна за случката едва от писмото, което му донесе на другия ден един красниставски казак.

След като го прочете, пан старостата се затвори три дни в стаята си и не пускаше никого от придворните при себе си освен камериерите, които му носеха храна. Чуваше се също как проклина на френски, което правеше само когато беше най-много ядосан.

Постепенно обаче тая буря се успокои. През четвъртия и петия ден пан старостата беше още доста мълчалив; преживяше нещо в себе си и си скубеше мустака. Едва след една седмица, когато беше вече съвсем весел и малко пийнал на масата, внезапно почна не да скубе, а да засуква мустак и се обърна към княгиня Гризелда:

— Сестро, ти знаеш ли, че не ми липсва предвидливост… Преди няколко дни нарочно поставих на изпитание оня шляхтич, който взе Ануша със себе си, и мога да те уверя, че непременно ще я предаде здрава и читава в ръцете на Сапеха.

А може би месец по-късно пан старостата обърна сърцето си на другаде и освен това беше напълно убеден, че това, което се случи, бе станало по негова воля и с негово знание.

Значителна част от Люблинското воеводство и почти цялото Подляско се намираше в полски ръце, тоест в ръцете на конфедерацията и на пан Сапеха. Понеже шведският крал продължаваше да стои в Прусия, където преговаряше с електора, шведите не се чувстваха много силни пред всеобщото въстание, което се засилваше всеки ден, та не смееха да се показват вън от градовете и замъците, а още по-малко да преминават Висла, зад която се намираха най-големите полски сили. В тия две воеводства се работеше за създаването на значителна и стегната войска, която да може да се мери с редовния шведски войник. Из околийските градове обучаваха пехота, а понеже селяните изобщо бяха грабнали оръжие, имаше доста хора, трябваше само да бъдат хванати здраво и тия недисциплинирани групи, често пъти опасни за собствената си страна, да се превърнат в редовни части.