Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Защо ти трябва да събираш, щом имаш татари?

— Защото и най-голямата сила не ще е излишна.

— А защо си осъден на изгнание?

— Щом идвам под командването на някого и го моля за покровителство, ще трябва да му кажа всичко като на баща. Моето истинско име е Кмичиц.

Воеводата се отдръпна няколко крачки.

— Който е обещавал на Богуслав да отвлече жив или мъртъв нашия крал и господар?

Кмичиц разказа с цялата си енергия как и какво се беше случило, как заблуден е служил на Радживил, как чул от устата на Богуслав истинските намерения на тия князе и го отвлякъл, та с това си докарал неумолимото му отмъщение.

Воеводата повярва, тъй като не можеше да не повярва, особено когато и кралските писма потвърждаваха истинността на Кмичицовите думи. Най-сетне душата на воеводата беше толкова възрадвана, та в тоя миг би притиснал до сърцето си дори най-големия враг и би простил най-големия грях. Тая радост предизвика у него следният откъс от кралското писмо:

„При все че овакантеният след смъртта на вилненския воевода велик литовски жезъл според обикновения закон може да бъде предаден на негов наследник само пред сейма, при извънредните днешни обстоятелства пренебрегваме общовъзприетия начин и предаваме тоя жезъл вам, извънредно милия на нас, за доброто на Жечпосполита и поради вашите паметни заслуги, като основателно смятаме, че стига Бог да даде умиротворение, на бъдещия сейм не ще се вдигне никакъв глас срещу тая наша воля и постъпката ни ще получи всеобщо одобрение.“

Пан Сапеха, както се говореше по онова време в Жечпосполита, беше „заложил контоша си и продал последната сребърна лъжица“, така че служеше на отечеството не за лична полза, нито за почести. Но дори най-безкористният човек иска да види, че заслугите му се ценят, че му се отплащат с благодарност, че признават неговите добродетели. Затова сериозното му лице сега сияеше необикновено.

Този акт на кралската воля украсяваше с ново великолепие рода на Сапеховци, а към това нещо не беше безразлично никое от тогавашните „кралчета“; добре беше, ако имаше такива, които не се стремяха към издигане per nefas 70 70 Непочтено, незаконно (лат.). — Бел.прев. . И сега пан Сапеха беше готов да направи за краля всичко, което беше и което не беше по силите му.

— Щом съм хетман — каза той на пан Кмичиц, — ти минаваш под моята юрисдикция и ще намериш покровителство. Тук има многобройно опълчение, ето защо е лесно да се вдигне шум, затова не се тикай много в очите, докато аз не предупредя войниците и не снема от тебе клеветата, която ти е хвърлил Богуслав.

Кмичиц поблагодари от сърце и сега заговори за Ануша, която беше довел със себе си в Бяла. Тук хетманът почна да мърмори, но понеже беше в отлично настроение, мърмореше весело.

— Собепан е полудял, Бога ми! — каза той. — Седят там със сестра си зад замошчските стени като котки край огнище и мислят, че всеки може като тях да разгръща полите на контоша си, да се обръща към огъня и да си грее гърба. Аз познавах рода Подбипента, защото са роднини на Бжостовски, а Бжостовски са мои роднини. Богатство на магнати, дума да не става, но при все че войната със септентрионите засега е замряла, те още се намират по ония места… Къде може да се търси нещо, къде има някакви съдилища, някакви учреждения? Кой ще приеме имота и ще въведе във владение момичето? Съвсем са полудели. Мене ме чака борба с Богуслав, а не да се занимавам с работата на съдебен чиновник и да си губя времето с жени…

— Това не е жена, ами вишня — отговори Кмичиц. — Но мене какво ме интересува!… Поръчаха да я доведа, доведох я; поръчаха ми да я предам, предавам я!

Старият хетман хвана пан Кмичиц за ухото и каза:

— Кой те знае, немирнико, как си я довел ти тук… Пази боже от зло, току-виж, хората започнали да приказват, че от покровителството на Сапеха й се надул коремът, и аз, старецът, ще трябва да се червя? Какво сте правили на почивките, а? Казвай ми веднага, сластнико, дали не си възприел от твоите татари поганските им обичаи.

— На почивките ли?… — отговори весело Кмичиц. — На почивките заповядвах на слугите си да ми орат кожата с камшик, за да прогонят от мене непристойните желания, които имат седалище под кожата и чиито прояви ме измъчваха като бръмбари.

— Ето, виждаш ли… а бива ли си го момичето?

— Като капка! Не само че е много хубаво, но е още повече леплива.

— Поганецът вече се намерил!

— Но трябва да й призная, че е добродетелна като калугерка. А колкото до подуването на корема, смятам, че по-скоро би го получила от опеката на пан Замойски.